Оногур село в Североизточна България, намира се в община Тервел, Област Добрич. Отстои на 25 км североизточно от гр. Тервел, на 46 км сверозападно от гр. Добрич и на 49 км югоизточно от гр. Силистра.
Селото е разположено сред хълмовете на Западна Добруджа, на левия бряг на суходолието Суха река, на 180 м надм. вис. Малкото води на вече почти пресъхналата Суха река, пълнят намиращия се източно от селото язовир Оногур, известен тук като "Оногурски гьол". Неголемият язовир придава изключително живописен облик на околността.
Днес село Оногур е почти обезлюдено, населението му е около 30 души и почти всички са по произход татари.
Старото име на селото е Чуртлук, което в превод от турски означава "рязък".

Районът на селото има интересна и богата история. Известно е, че тук е имало поселище още през късната античност. В североизточния край на село Оногур се намират останките на късноантичната и средновековна крепост "Палматис", покрай която е минавал римският път Дурострум - Марцианополис. През тази епоха пътят е следвал течението на пълноводната тогава Суха река.
Отново през късната античност (IV-VI в.) в близост до ранновизантийската крепост, източно до днешното Оногур, в местността "Шан кая" е действал скален манастир, който принадлежал към голямата раннохристиянска монашеска колония на Суха река, чийто център се счита скалният манастир "Гяур евлери" край близкото с. Балик.
Монашеският живот тук, както и крепостта "Палматис", след известно прекъсване, просъществували и по време на Първото българско царство (IX-XI в.).
Няма сведения за живота на селището през турското робство.
Днешните жители на селто са татари, които добре са съхранили споменът, че предците им дошли тук през 1851 г.от полуостров Крим (дн. Украйна), като "..първо са се заселили в близките села Зимница и Бакалово, а малко след това били прогонени от турците и дошли в този район". Тази версия исторически е съвсем правдоподобна, тъй като най-големите преселения на татари по българските земи датират от XIX в., след Руско-турските войни от 1806-1812 г., 1828-1829 г. и Кримската война (1853-1856 г.).
Татарските традици в Оногур са запазени и до днес. Всяка година малката общност почита празника "Тепреш", който идентичен с християнския Гергьовден, тагава се прави курбан. Приготвят се и традиционните за татарите гозби: шуйберек, байлавар, огузборек, къбете, катлама.