Враца е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца.Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра.
Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище.
Населението на града към 2011 година е 60 692 души.
Районът около Враца е обитаван от най-дълбока древност,до наши дни са останали следи от хора живеели тук далеч назад във времето.Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство.Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив.
В периода около V-IV век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите.Те били особено и войнствено племе.През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище.Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали.
През VI-IV век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през III век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр.,след това близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.Врачанският район е определен да принадлежи към провинция Тракия.Римляните бързо възобновяват медодобива, а там, където има мед, има и сребро и злато. От местността Вратцата по течението на река Лева до днешното село Згориград се разраства голямо рударско селище. То има типично римски облик и може да се каже, че се създава един не много голям град.За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата.Тази крепост по-късно ще послужи като основа за изграждането на средновековна Враца.
През I-III в. в района настъпва дълготраен мир,което значително допринесло за развитието на икономиката и културата.След този период следват тежки времена за Римската империя-областта става постоянен прицел на нападения от готи,хуни,алани и др. варварски племена, и бива почти напълно опустошена.
Времето от V-VI в. след Хр. Враца е вече в територията на новата империя,наследничка на Римската - Византия.Тогава настъпва нов период на разцвет и благоденствие.Враца се обосябява като голям духовен и религиозен център.Потвърждение за това дава и разкритата наскоро голяма раннохристиянска базилика в крепостта в местността Градище, непосредствено до прохода Вратцата край Враца.
В периода VI-VII в. следва ново опустошение на района-от север нахлуват авари и славяни,като последните се установяват тък трайно.Вследствие на постоянните варварски набези византийската култура е почти напълно  унищожена.
През периода на средновековието града се нарича Вратица - име, което ще се носи най-дълго в историята му.То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата.
Вратица със сигурност влиза в пределите на Първата българска държава в началото на IX в.,когато българите предвождани от кан Крум разбиват аварите.Няма известни данни за Вратица през този период.
През 1003 г. византийският император Василий Втори Българоубиец завладява града,но за разлика от други крепости от тези размирни времена, Вратица не е била разрушена,което се дължи на факта, че византийците се интересували от медодобива и от някаква защита от новите “натрапници”, прииждащи от север - узи, печенеги и кумани.
Близо 182 г. Вратица е в територията на Византия до момента на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г., но през 1186 г. византийците пак си върнали загубеното. Окончателното освобождение настъпило през есента на същата година, когато Асен и Петър дошли с нова армия от север, съставена от кумани.
По време на Втората българска държава настъпва един от най-благоприятните периоди в историята на средновековна Враца.При управлението на цар Иван Асен II в страната започва сеченето на монети, за което са нужни сребро и злато, на които врачанско е богато. В средновековна Вратица се развиват златарството, грънчарството, търговията и икономиката въобще.
Наследникът на Асен II , Михаил II Асен, дарява “царски” манастира при местността Вратцата, което за времето е голям жест, като това автоматически дава на Вратица статут на един от най-важните градове в Средновековна България.
В началото на XIV в. Северозападна България, включваща Видин и Вратица, попадат под властта на Шишмановци,като близо един век те ще управлява тази област чак до падането на България под турско владичество.При разцелпението на държавата в средата на XIV в. Вратица е придадена към Видинското с владетел Иван Срацимир.Пламналата вражда между него и търновския владетел и брат Иван Шишман довежда до тотален упадък на държавата, което спомага за по-бързото падане на България под турска власт. През 1393 г. турците, идващи от юг, превзели Търново, а Видинското царство заедно с Вратица станало васално и зависимо от новите нашественици.През 1396 г. българската армия и армията на унгарския крал претърпява страшно поражение при крепостта Никопол и това коства независимостта на Видинското царство в следващите 500 г.
Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода,който,говорят преданията,дори убил дъщеря си само и само да не попадне в ръцете на турците, известни със своята жестокост.
В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошаван и възстановяван. Най-напред е пострадал при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
В османски данъчен регистър от 1553 г.,съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий" - София,градът се споменава под името Увраджа.В средата на XVI в. Враца наброява  354 немюсюлмански домакинства и 74 мюсюлмански. Градът приема статут на особено внимание от самия султан, като доходоносен търговски и рударски център с находища на сребро.От този период е един от символите на Враца-Кулата на Мешчиите,която е имала жилищно-отбранителен характер.Друг паметник от приблеизително от същия период е Куртпашовата  кула(XVI-XVII в.),построена като укрепено жилище на местен феодал.От края на XVIII и началото на XIX век e Ески джамия,обявена за архитектурен и художествен паметник( в ДВ бр. 94 от 1972 год.).

Освен, че градът бил известен  със своите занаяти като златарство, кожарство, селско стопанство и други за времето си занимания, във Враца се развива и книжовното дело.Особено важно е да отбележим името на Йосиф Брадати(получил образованието си в Рилския манастир), който през 1750 г. пише в града и се опитва да събуди българското самосъзнание. Той подчертава, че вината за лошия живот на християните се дължи на тяхната завист един на друг и разногласие, което е довело до отслабване на държавността на българите.

Тук е работил и Софроний Врачански,през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ и заживява в града под Балкана.
Забележително е,че във Враца се прави един от първите опити за създаване на самостоятелна българска църква.През 1824 г. местното население се опитва да прокуди гръцкия владика Методи.
През цялото петвековно робство,жителите на Враца не остават бездейни и в борбите за национална свобода.Създават се хайдушки чети, които в началото търсят лично отмъщение за някой турски бей, но по време на войните между Австрия и Турция или последната с Русия, борбите започват да придобиват политически отенък. Врачани са участвали и в отрядите на влашкия княз Михаил Витязул и на неговия военачалник Баба Новак.
Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.
С Враца е свързано и името на Христо Ботев-на връх Околчица(на около 20 км югоизточно от Враца) на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
До края на 50-те години на XX век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото му развитие.

Днес,цялата изтория на Враца и Врачанския край може да се проследи в Регоналния исторически музей- Враца,с неговия богат музеен фонд и разнообразни и добре организирани експозиции,които по един блестящ начин представят безценното културно-исторически наследство на региона.

Враца и християнството
Има сведения,че още през IV в. в този район проповядвал Христовото учение Св. Никита епископ Ремесиански(починал на 24 юни 432 г.).Той се приема за първият покръстител на населението на Враца.
За ранното проникване на християнството в района свидетелствуват и древните паметници-наличието на останки от старохристиянски църкви на територията на днешна Врачанска епархия.Разкритата през 2010 г. голяма базилика(датирана от VI век) в крепостта "Градище" при пролома Вратцата,подскава че тук е съществувал религиозен център още през VI век.Неговото функциониране е свързано с приемането на християнството в земите на тракийското племе трибали, което запазва своята езическа идентичност по време на господството на Римската империя.
По-късно,след създаването на Българската държава и приемането на християнството като официална религия,на същото място(в крепостта"Градище"),е бил издигнат  манастир.В подкрепа на това е един старобългарски надпис, открит през 1941 г. в останките на църква в местността Градище.Макар и повреден, този надпис дава възможност да се разбере, че в крепостта при Вратцата е бил изграден Царски манастир още по времето на цар Асен I (1187-1196), че този манастир при друг владетел от Асеновата династия – най-вероятно при Михаил II Асен, е бил богато надарен, което показва важната роля на тукашната крепост в духовния и политическия живот на Втората българска държава.
Друг манастир в околността на Враца,от епохата на средновековието,известен в миналото и отдавна разрушен,е Врачанският манастир "Св.Троица".Останките му се намират югоизточно от града,в местността "Манастирски дол".Обителта е изградена през XIV в.,западнала през първия век на турското робство,в края на XVI в. отново се замогнала и в началото на XVII в. манастирът вече бил значително и активно средище на българската книжовност и просвета във Врачанския край.Днес тази светиня се намира в руини,водопроводът за близкия каптаж минава през манастирската църква.?!
Ако манастирът "Св.Троица " е бил книжовнит център на района,то близкият  Бистрецки манастир "Св.Йоан Пусти" е играел ролята на занаятчийски църковен център,в щампарската му работолница чипровски и врачански майстори създавали значителни произведения на изкуството.
Името на Врачанската епархия се среща още в края на XIV в.След падането на България под робство, Сердикийската (Софийската) епархия и Видинската, към която спадала Врачанската епископия влезли в диоцеза на Охридската архиепископия (1530).
Сведения за Врачанската епархийска църква намираме н султанския ферман от 1753 г., издаден на името на Видинския митрополит Мелетий (1760 г.) за присъединяването на Врачанс ката епископия към Видинската митрополия.
През XIX в. населението на Враца се включва активно в борбата за независима българска църква.Възрожденският обществен и политически деец Димитраки Ценов Хаджитошин (1780-1827) още през 30-те години на XIX в. повежда борба срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с български владика. Това довежда до арестуването му и убийството му на 24.04.1827 г., което е организирано под влиянието на гръцките владици. Враца и Северозападна България загубва един от великите си синове, далеч изпреварили времето си и отдали живота си за свободата на България.Започнатото от него дело се овенчава с успех след няколко десетилетия, когато е създадена Българската екзархия.
През периода на Възраждането във Враца се забелязва едно усилено изграждане на православни храмове,в разстояние на близо 20 години са построени 2 църкви:

- Възнесенска църква храм - паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"- най-старата християнска култова постройка във Враца,строена е върху основите на стара култова сграда през 1848 г.
- Митрополитски храм "Св. Николай"- изграден на мястото на стара църква с ферман на турското правителство,издаден на 6 декември 1858 г.,строежът започнал през 1865 г. и е завършил на 21 юли 1867 г.В 1874 г. храмът е снабден с нови икони, рисувани от Станислав Доспевски,по-късно тук са работели иконописците Г. Желязков и Г. Кашев.През 1887 г. е изработен нов иконостас от Антон Г. Станишев от гр. Дебър.В храма се покоят тленните останки на Врачанския архиерей след Освобождението и затова се нарича митрополитски.

След Освобождението църковното строителство е продължено,издигнати са храмовете:
- Църква"Св.Св. Константин и Елена”(Св. Царей)-строежът на настоящия храм е започнал през лятото на 1897 г. на мястото на малката, скрита в земята, черквица строена в началото на XVII в. от преселници от София(била наричана "Софийската черква").Окончателно завършен,храмът е осветен на 21 май 1905 година от Русенския митрополит Василий.
- Катедрален храм "Свети Апостоли Петър и Павел"-построен е на мястото на старинна църква през 1898 г.С внушителната си архитектура и стилния интериор,тя е най-голямата по обем църква във Враца.Интериорът впечатлява с дърворезебен иконостас, архиерейски трон с разпятие Христово, витлеемска звезда и резбования амвон.През 1977 г. храмът е определен за катедрален от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Калиник.
- Църква"Всех Святих"-намира се в старите гробища на враца.
Освен горепосочените църкви и манастири,в близост до враца се намират и манастирите: Мътнишки,Долнобешовишки и Черепишки.

Източници:
1.Огнян Пищиков,Враца- в търсене на забравеното име,Враца,2007 г.
2.Калина Тодорова,Силвия Павлова,Свети места-Църквите и манастирите във Врачанския край,Враца,2009 г.
3.Използвани са материали предоставени от Регионален исторически музей - гр. Враца (сайта на музея: www.vratsamuseum.com