Църквата „Успение Богородично“ се намира в централната част на Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад.

История:
Старинната църква е вторият по време на изграждане действащ храм в Кюстендил, след колошката "Св.Георги". Построена е като митрополитски храм по време на владиката Костанди (първата четвърт на XIX в.). Намирала се е в тогавашната махала Варош, в огражденията на метоха "Св. Никола". Строена е "крадешком" - само нощно време от българите от всички махали.
През Възраждането цъквата се превръща в културно-просветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква. Скоро след освещаването ѝ, в черковния двор е построено първото килийно училище в града (1821 г.).
В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски (1872-1884 г.).

Архитектура и изкуство:   
Строителството на тази уникална и доста сложна в архитектурно отношение църковната сграда е извършено на три етапа. Основен и първият от тях е през 1816-1817 г.,когато църквата е издигната на мястото на стария средновековен храм "Свети Никола". Тогава е изградена трикорабна, безкуполна църковна сграда с удължен наос, дълбоко вкопана в земята, като апсидата на старата църква е вградена в новата. Така в храма се образуват две отделения - долно и горно с отделни олтари. Долното е изкопано на около 3 м дълбочина и заема наоса на сегашната църква, а горнот о(женското) е остава на нивото на старата църква.
През втория етап (1833 г.) се изгражда обширна нартика, която заобикаля църковния наос от всички страни. На втория етаж на юг и север от олтарното пространство са създадени параклиси със самостоятелни иконостаси, в които са вмъкнати части от стария иконостас от ХVІІ в. По това време е поставен и новият по голям иконостас на храма.
През третия строителен етап (1887 г.) са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер.
След Освобождението, през 1883 г., северно от църквата на мястото на старото килийно училище е построена камбанария с квадратен план и височина 11 м. Нейни строители са майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев.
По късните преустройства са свързани с остъкляване на нартекса (1894 г.), разширяване на галерията за църковния хор (1914 г.) и др.

Красивата стенописна украса на църквата е дело на възрожденски зографи. По-късно, в 1886 г. в нея работи  (като стенописец) и Евстати Попдимитров. Днес съществуващите стенописи в куполите са без особена художествена стойност.
В централният иконостас правят впечатление резбованите царски двери и венчилката, които са работа на добър школуван майстор. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872-74 г.), Евстати Попдимитров и др.
Най-голяма ценност и реликва за храма представляват царските двери от старата църква "Св.Никола". Днес те са поставени в иконостаса на параклиса "Св.Никола", който се намира на втория етаж, зад/над централния иконостас. Последният е абсолютен прецедент в църковната архитектура и няма аналог по българските земи.
Царските двери са рядък образец на Прилепско-Слепченската резбарска школа - почти идентични са с дверите от църквите в гр. Кратово и с. Ранковце, Кумановско (селища, намиращи се в близост до Кюстендил, но днес влизат в границите на Р.Македония). Композицията на дверите е своебразна - в две малки полета в горната част е изобразена (надписана, което се преписва на Тома Вишанов) сцената "Благовещение", а останалата повърхност е заета от ажурена плетеница. Дверите са отнесени най-общо към XVI-XVII в.
Старите иконите (1818 г.) в иконостаса на параклиса "Св.Никола" са дело на Лазар Зограф от село Ано Студена(Горна студена), Янинско (дн. Гърция). В храма са намирани произедения и на Тома Вишанов - иконата "Успение на Сети Иван Рилски".
Понастоящем (пролетта на 2011 г.) в църквата "Успение Богородично" се извършва реставрация, свързана основно с  възстановяване на старинните икони. За целта църковното настоятелство на храма открива дарителска сметка. Старинният храм има сериозни конструктивни проблеми, застрашаващи неговата архитектурна цялост. За отстраняването им е изотвен проект, за реализацията на който се търси финансиране.




Използвана литераура:
1. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2. Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори образописци,Комплексни научни експедиции в Западна България,София,изд.БАН,1961г.
3. Гергова, Иванка. Ранният български иконостас,София,1993 г.
4. Пълно архитектурно заснемане  арх. Ю. Фърков