Ру̀пите е село в Югозападна България  и се намира в община Петрич, Област Благоевград.  До 1951 г. то носи името Ширбаново, а до 1993 г. Мулетарово. Отстои на 172 км южно от столицата София на 8 км североизточно от общинския център гр. Петрич. Рупите е съседно на селата: Кърналово и Старчево (на север), Генерал Тодоров (на изток) и Митино (на югоизток).
Село Рупите е разположено в Петричката котловина, на 147 м н. в. южно от него протича р. Струмешница, която съвсем наблизо се влива в пълноводната р. Струма. На около 2 км североизточно от селото, подобно на планина, над равнината  се извисява възвишението Кожух (до 281 м н. в.).  То  представлява остатък от кратер на стар вулкан, който не е активен от близо 1 милион години. Вулканичният конус е прорязан от север на юг от река Струма, като край коритото ѝ има извори на топла минерална вода (температура 75°C) с високи лечебни свойства, привличащи голям брой посетители. В източното подножие на Кужух е разположена известната местност Рупите. Освен с минералните си извори с дебит 35 л/сек., районът на Рупите е забележителен и с това, че в него, близо една до друга, се намират две защитени територии – Природната забележителност Кожух и Защитената местност Рупите. По склоновете на възвишението има много малки пещери, а в основата му - термичните извори. Тук се срещат редки и застрашени от изчезване растителни видове, включени в Червената книга на България. Не на последно място трябва да се спомене и намиращата се в защитената местност единствена заливна крайречна гора в българския участък на река Струма, съставена главно от бяла топола. Не случайно това късче земя, наситено с особена енергия, пророчицата Ванга беше избрала за място на усамотение, а по-късно и за изградения от нея и поклонниците ѝ „храм Божий за човешкото спасение.“.
Климатът тук, както и в цялата котловина, е континентално-преходносубтропичен със средиземноморско влияние. Районът се отличава с голяма продължителност на  слънчевото греене, с мека зима и горещо лято.
Днес село Рупите е едно от многолюдните села в община Петрич, населението му към 2013 г. наброява около 1050 жители.


Земите които обхваща землището на днешното село Рупите имат богата многовековна история. Наличните данни свидетелстват за активен поселищен живот по тези места още от античността. На 2 километра източно от селото, в южното подножие на Кожух, се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Доскоро този град бе локализиран на юг от Беласица.

Хераклея Синтика
Търсенето на името на античното селище в местността Кожух има дълга история. Това е един от най-значимите археологични комплекси в долината на Средна Струма, а най-ранните писмени сведения за района се срещат още в Омировите "Илиада" и "Одисея", книгите на Тукидид и Аристотел. Макар историческата информация от античността да е сравнително подробна, един от големите проблеми на съвременната наука е точната локализация на древните полиси. За античния град при Рупите за пръв път се споменава през 1930 г., когато видният български археолог Гаврил Кацаров в своя публикация прави връзка между откритите руини от епохата на античността и сведението на Тит Ливий за войната на Филип V Македонски срещу медите и тяхната крепост Петра. През 1958 г. се провеждат сондажи от екип с ръководител Ат. Милчев и се подкрепя хипотезата, че това е античният град Петра, основавайки се отново на описанието на римския историк Тит Ливий.  В резултат на тези сондажи е установено, че местността е била терасирана още през античността. Това показали разкритите стълби, изградени от големи блокове, които свързвали отделните тераси. Разкопана била и част от крепостната стена с дебелина 1.10, коридор, основи на помещения, канал и др. В културния насип са намерени оброчни плочки на тракийски конник, надгробна плоча със сцена фунебрис (погребално угощение), строителна и битова керамика, монети от предримската и римската епоха и най-различни находки, свързани с ежедневните нужди на населението.
По-късно се появяват и мнения, че градът се е казвал Ортополис (Б. Геров), който е отбелязан от Страбон. Античният град е обявен за археологически паметник на културата с национално значение през 1965 г.  През 1979 г. българско-полската археологическа експедиция обхожда района на Кожух, картотекира всички археологически паметници и регистрира 10 обекта. След това проучването в района е прекъснато за дълго време. Обектът бива занемарен, а архитектурните останки са затрупани, поради постоянно свличащата се пръст към руините. Въпросът за името на античния град е решен едва през 2002 г. Тогава във фонда на Исторически музей - Петрич, е предадена масивна мраморна стела от 308 г. на император Галерий с надпис на латински език, от който става ясно името на античния град - Хераклея Синтика. Епиграфските сведения намират потвърждение в книгите на Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей. В резултат на направените научни публикации Хераклея Синтика е един от малкото сигурно локализирани големи антични центрове в района на Средна Струма. При проведените през последните години разкопки в рамките на античния град Хераклея са открити доказателства за интензивен градски живот. Проучени са занаятчийски работилници за производство на лампи и различни изделия от теракота, както и части от инфраструктурата и фортификацията на града. Досегашните проучвания обхващат една съвсем малка част от този немалък древен град и най-вълнуващите и големи открития тепърва предстоят.
Не трябва да се подминава и фактът, че древният град беше споменаван и описван от пророчицата баба Ванга: „На Рупите е съществувал древен град, в който е имало много храмове с кубета от злато. Тук са живели високи, снажни, духовни хора, стройни, с бели тоги. Загинали са под лавата на вулкана и душите им още плачат.“

В землището на с. Рупите са открити и два антични некропола, вероятно принадлежали на Хераклия Синтика. Единият е открит на 2 км източно от селото в местността „Гробището“, по западния склон на Кожух, в съседство на античния град. Там при стопанска дейност са намерени гробове с надгробни релефи с бюстове. Две от плочите са вградени в селската църква, а други са изложени в музеите на Сандански и Петрич. Другият некропол е открит в селскостопанския двор, като и там са намерени надгробни плочи.
Съществуването на античният град Хераклия Синтика е прекъснато през VI в., когато земите по поречието на Струма биват опустошени от варварските нашествия.
Първите писмени сведения за селището, чийто пряк наследник е днешното с. Рупите черпим от османските данъчни документи от XV век, 1570/73 и 1664/65 г. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селото се споменава под името Сирбан с 28 християнски домакинства, като по това време то е било със статута на махала, числяща се към близкия град Петрич.
През XIX в. селото е чисто българско, тогава е принадлежало административно към Петричка кааза, Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.
Посетилият селото български учен – историк Георги Стрезов  в 1891 г., пише следното:
„Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещи Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук покзават пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.“
Според статистиката на Васил Кънчов към 1900 г. Ширбаново е чисто българско село, в което живеят 252 българи-християни.
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 г. населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.
Ширбаново е освободено от османско иго през 1912 г., по време на Балканската война, в която участват двама негови жители като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През следващата 1913 г., в хода на Междусъюзническата война, селото  е опожарено от гръцките войски.
Днешната селска черква „Успение Богородично“ е построена през 1889-1892 г. на мястото на по-стара църква. Иконостасът ѝ е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско. Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като делото му е останало недовършено.

Днес най-голяма забележителност на с. Рупите, с която то е известно надлъж и на шир, е магнетичната местност „Рупите“, дала сегашното име на селото. Мястото е посочено за свято от пророчицата Ванга и в него тя прекарва последните години от живота си. Там се намира и гробът ѝ, до изградения от нея храм „Св. Петка Българска“.


Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
2. Кънчов, В. Македония. "Етнография и статистика". София, 1900, с. 187.
3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597-598.
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149.
7. Петрич – в миналото и сега, очерци., изд. „Българска книжница“, София, 2010 г.
8. В описанието са използвани материали от сайта на Фондация „Ванга“ - www.fondacia-vanga.com