Средновековната църква се намира в местността „Юртлука“, на около 2 км източно от село Горско ново село, община Златарица. До старината води недълъг черен път, отклоняващ се в северна посока от асфалтовия път за съседното село Сливовица. Няма указателна табела или някакъв знак.

Църквата е открита от иманяри през 2002 г. Последователно през 2004, 2005 и 2006 г. са проведени редовни археологически разкопки от екип под ръководството на Йордан Алексиев и Константин Дочев. Археологическото проучване изяснява плана на сградата, иконографията на частично запазена стенописна украса и някои подробности от нейната история.
По план църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор, с главен вход от запад и допълнителен вход от юг. Външните размери на сградата са: дължина – 12,20 м (без апсидата, която е 1,50 м); ширина – 6,20 м. Притворът има вътрешни  размери 4,40 х 2,60 м. Дебелината на зидовете е 0,90 м. Изградени са от средноголеми камъни с добре обработени лица, много големи камъни (някои от тях с дължина 1 – 1,20 м) и тухли, споени с бял хоросан. За укрепване и подравняване на каменната зидария са използвани дървени греди (сантрачи).  Бигорови блокове с различна големина (някои от тях секторно оформени), разкриват, че църквата е имала полуцилиндрично сводесто покритие. Намерени  са керемиди от покрива, от двата типа: широки (тегули), с размери 44 х 34 х 2 см и капаци (имбрици) с размери 44 х 16/14 х 2 см. В насипа е разкрито и голямо количество керамични четирилистници от фасадната украса на църквата. Подовото ниво в наоса е оформено от каменни плочи с неправилна форма (плътно подредени една до друга), а това в олтара с тухлена настилка.
При разкриването на църквата археолозите се натъкват на частично запазени стенописи. Почти изцяло е била запазена цокълната украса на църквата (по-лошо върху южния зид), направена от начупени стъпаловидно черни и червени линии (подобна е украсата на църкви No 6 и 10 на Трапезица). Цокалът е опасвал цялата вътрешна повърхност: притвор, наос, апсида, като след олтарната преграда е много по-висок. Това предполага, че фигурите от първия регистър там са значително по-малки отколкото в притвора и наоса. Върху северната стена и стените на преградния зид между притвора и наоса е имало изображения на фигури в цял ръст (запазени допоясно), които са били сравнително високи (с нимбовете до около 1,80 м). В притвора са изобразени преподобни светци-монаси. С положителност може да се твърди, че фигура на преградния зид, северно от входа, е на Св. Йоан Кръстител. При разкриването на църквата под гърдите на светеца е била запазена долната част на правоъгълен свитък. Върху северната стена на наоса (преграден зид – западен пиласър) и източното лице на преградния зид е имало изображения на светци-воини. Личали обути в ботуши крака, долни части на щитове, ножници на мечове с богата украса. Най-голям интерес представлявали три фигури в средната ниша на северната стена, образувана от двойка плитки пиластри (точно срещу южния вход). Средната фигура вероятно е на цар, представен фронтално, вдясно е тази на царица, а вляво навярно е светецът-покровител. Фигурите на царските особи са представени с червени мантии, обточени с широка охрова (златна) лента с украса от релефни бели точки, имитиращи бисерни зърна. Обути са с червени обувки и са стъпили върху червена възглавница. Този   стенопис разкрива почти пълни аналогии с подобни изображения от църквите на Трапезица (No 6,13 и 14). Специалисти изказват предположения, че става дума за изображение на царска двойка.
На мястото на църквата и около нея е разкрит средновековен некропол (общо 37 гроба). В наоса са разкрити три гроба, а в протвора – два. Северно от храма са намерени големи изправени камъни, които напомнят за надгробия. Подобен камък с, почти “кръстовидна“ форма е разкрит и източно от апсидата. Върху голям плочест камък (дължина 2,07 м, ширина и дебелина 0,30/0,35 м), върху гладката горна повърхност, има дълбоко изсечен двуредов среднобългарски надпис, който общо-взето гласи: “Под мрамора (са) душите. Упокой Господи”. Некрополът при средновековната църква има три периода. Най-ранни са гробовете в наоса, които предхождат изграждането на храма. От времето на функциониране на църквата са двата гроба в притвора, а останалите погребения (32 на брой) са след нейното разрушаване. Не може с положителност да се каже кога точно е била разрушена църквата, но некрополът около нея е възникнал приблизително след средата на XIV в.
Освен многобройните архитектурни детайли и керамопластичните елементи от фасадната украса са намерени и доста други находки. През първия археологически сезон (2004 г.) са намерени: медна монета на Андроник ІІ и Михаил ІХ Палеолог (1295-1320) и Андроник ІІІ Палеолог (1328-1341), сребърна закопчалка за книга, сребърен наушник. Значително по-богат е находковия материал от 2005 г., когато е проучена голяма част от некропола. Тогава са намерени накити, копчета, токи от колан, апликации, други дребни находки и 21 монети (една сребърна на цар Иван Александър с Михаил, а останалите медни). Повечето монети са от първата половина на XIII в., като най-ранните са от 1215-1220 г. (2 броя). Има монети и от 60-те години на XIII в. (6 броя).
С оглед на направените разкрития: наличието на “царски изображения”, грижливия градеж, използването на много тухли, бигориви блокчета и четирилистници, стенописната украса, както и близките паралели с църквите на Трапезица, почти се изключва възможността църквата да е била селищна. Най-вероятно е принадлежала на извънстолично имение, като нейният ктитор е бил в близки връзки с търновския царски двор.
По архитектурен план църквата е близка до средноголемите църкви на Трапезица (No 6, 10 и 14 – последната при първия период, когато още не е построен вторият притвор). Някои особености на плана – широката и плитка апсида, декоративната украса (четирилистници без глазура), както и находковия материал дават основание изграждането на църквата да се отнесе към 30-те години на ХІІІ в., което ще рече, че е свързано с цар Иван Асен II. Църквата е съществувала до към средата на XIV в., когато е била разрушена и около нея възниква некропола.

При проучването на църквата през 2004 г., над нея, е изградено защитно покритие с дървена конструкция и ламаринен покрив. Паралелно и непосредствено след проучването е извършено почистване и укрепване на стенописите – от група художници-реставратори с ръководител Миглена Прашкова. Отговорността на отговорните институции (Министерство на културата, НИПК (НИНКН), НАИМ-БАН, РИМ Велико Търново, Областна управа, Община, БПЦ) за ценния културен паметник спира до тук.
Какво се случва впоследствие със средновековната църква в м. „Юртлука“? До една година след приключване на разкопките (2006 г.) ламариненият покрив на защитното покритие е откраднат, след което зидовете и стенописите биват подложени на още по-агресивно климатично влияние (пряко изложени на дъжд, сняг, слънце). Докато през 2007 г. видимо стенописите са що-годе в добро състояние, само след две години, през 2009 г., вече трудно се различават, а през 2016 г. те са почти унищожени. Какво е състоянието им днес (2019 г.)? - страшно е да се помисли.

Къде бяхме през цялото това време, не само институциите, но и гражданството (пишещият тези редове признава вината си, тъй като знаеше за църквата още в далечната 2011 г.)...... защото не съумеем ли да съхраним историята и опазим културата си, не ще ни чака добро бъдеще, ако въобще имаме такова......



Източници:
1. Алексиев, Й., Дочев, К. Археологически разкопки на средновековна църква при с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2004 г. НАИМ-БАН, София, 2005 г., с.296-298;
2. Алексиев, Й. Проучване на средновековна църква при с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2005 г. НАИМ-БАН, София, 2006 г., с.284-288;
3. Алексиев, Й. Археологически разкопки на средновековна църква в с. Горско ново село, община Златарица. В: АОР за 2006 г. НАИМ-БАН, София, 2007г., с.413-416;
4. Иво Сотиров – Средновековна църква от XIII в. - постинг: http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/20/srednovekovna-cyrkva-h-v.82486;
5. Красимир Йовчев – Църква в Горско ново село – в сайт „Средновековните църкви в България“;
6. Блогър „Будала турист“ - http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/11/blog-post_82.html
7. Людмил Дерменджиев – снимка от 10.11.2018 г.