Църквата "Свети Спас" се намира в самия център на град София,до пл. "Св. Неделя", в сутерена на сградата на "Юникредит-Булбанк".
Храмът е датиран различно-от някои специалисти към ХІ-ХІІІ в.,а според други към XV-XVI в. (А. Василиев).Голяма е вероятността да е пострадал от османските нашественици в края ня ХІV началото на ХV в.,а покъсно да е бил преизграден.
Първото писмено сведение за храма идва от житието на св. Никола Нови Софийски,написано в 1564 г. от свидетеля на мъченическата смърт на светеца- Матей Граматик,където църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) е описана обстойно.
В 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си като "Възнесение Господне",сред другите църкви в поробения град.
Информация за старинната църква за османския ѝ период, черпим от редица бележки от стари църковни преписки.От тях узнаваме,че в храма,в сребърна кутия се съхранявали мощите на Св. безсребърници Козма и Дамян,както и,че църквата се е намирала при медното тържище,по-късно превърнало се в "Конски пазар".
Непосредствено след Освобождението, вкопаната 2 м в земята средновековна църква била разрушена и заровена,а на нейно място,както правели на времето,е издигната голяма трикорабна сграда (1881 г.).Архитект на новата църква "Св.Спас" e Георги Джонгов,иконостасът й е дело на видния потомствен дърворезбар Ф.Филипов от с. Осое,Дебърско,стенописите са от художниците Харалампи Тачев и Апосотл Христов,а олтара – Д. и Р. Мандеви,за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир.Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век –базилика със седловиден покрив с три купола на високи тамбури.
Храмът е бомбардиран и полуразрушен в 1944г. по време на англо-американските бомбардиравки над София.
В оцелялата половина на църквата се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговската банка(дн. "Юникредит-Булбанк),в началото на 80-те години на ХХв.,когато е унищожена и оцелялата част.
Днес,вградения средновековен храм,донякъде пощаден,лежи в сутерена на банката.
Старата средновековна църква е еднокорабена,едноапсидна(петстенна отвън и седемстенна отвътре),засводена,с малка крипта,и с размери- 13 х 8 м.В олтара,който е разделен от наоса с олтарна преграда (канцел),има две ниши-за протезис и дяконикон.Антите на западната фасада на църквата по-късно са преустроени в малък притвор.Стените на наоса са разчленени с по три платки аркирани ниши.Основите са от големи обли камъни споени с глина,а градежът нагоре е типично късносредновековен-клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли.
Цялата вътрешност на старинния храм е била покрита със стенописи,разкрити и добре проучени са три живопсни слоя: най-старият-от преди XVI в.(1564 г.),вторият-от XVII-XVIII в. и един пласт от началото на XIX в.-главно в апсидното пространство.Средновековната живопис се отличава с изключителното си майсторско изпълнение-добър подбор на цветове,съразмерност в композициите,а образите на светците са строги и одухитворени.През 1986-87 г.,при строежа на банката,средновековният пласт стенописи е консервиран.
Иконите от стария храм били преместени в новата черква "Св.Спас",но през 1890/91 г. по решение на Митрополията,те били натоварени на една кола и изгорени някъде около р.Искър,при село Панчарево.Малка част от тези икони били спасени и се съхранявали в панчаревската черква.
Около църквата,на площ от около 900 кв. м, е открита богата археология-крепостната стена на Сердика с кръгла кула и стълба от ІІІ в.,две инсули от ІІІ в. достроявани в Vв.,антични улици с канализация и средновековен некропол.
През последните 20 години многократно е разработван проект за социализация и експониране на средновековната църква "Св.Спас" в съчетание с крепостната стена,но поради различни причини,той все още не е осъществен?!
И при тази старина е на лице поредният абсурд-достъпът до паметника е незаконно затворен от банкерите,които са си направии трезор около него.....

Използвана литература:
1."Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара София" със СИМ (2008 г.)