Средновековната църква "Св. Никола" се намира в северната част на село Софрониево и е регистрирана като паметник на културата с национално значение.
Изграждането на храма е започнало по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), има видими данни за два строителни периода. Църквата е единствената от този тип (еднокорабна) и период в равнината на Северозападна България, изцяло запазена до наши дни. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище.
Самата църква представлява еднокорабна едноапсидна сграда, без притвор. Размери (без апсидата): дължина - 4,50 м; ширина - 3,90 м. Пред апсидата има зидана олтарна преграда, на южната стена има два прозореца, а входът на западната стена е с размери 1,70 х 1 м. Църквата е градена от грубо дялани камъни (апсидта с ломени) споени с бял хоросан.
От северната и западната стена на сегашния обем се виждат основи на по-стара сграда - зидове с ширина 0,66 м. Вероятно апсидата на сегашната църква принадлежи на по-стара църковна сграда и по-късно е била използвана в оформянето на сегашния обем. Подът, който днес е доста разкопан от иманяри, е настлан с тухли.
Цялата вътрешност на храма е била изписана. Понастоящем от стенописите е останал фрагмент от "Ширшая небес" в апсидата и незначителни части от "Христос Пантократор" на свода. Живописта е изпълнена в синьо, зелено, кафяво и бяло. Според изкуствоведческите проучвания, стенописите принадлежат към XVIII-XIX век.
Сградата е конструктивно устойчива, каменният свод е пропукан в зенита си в надлъжна посока, но е запазен благодарение на поставените преди години железни обтегачи. Основните поражения на църквата са нанесени вследствие на проникване на дъждовни води през покритието на свода. С течение на годините от прогизналият с влага свод е унищожена мазилката със стенописите.
Храмът е имал красив дърворезбан иконостас с ценни икони, малка част от които са запазени до днес, но повечето са откраднати.

На западната старана на църквата и в двора около нея са правени сондажи, като стратиграфията показва, че най-долните пластове съдържат материали от погребения от тракийската епоха.
Църковният двор е осеян с каменни кръстове, подобни и еднакви с тези от некропола на 50-100 м южно от църквата. Вероятно храмът е бил гробищен. Регистрирани са около 450 паметни знаци, те удивляват с оригиналната си пластична декорация. Въз основа на начина на изработка  и запазени дати, кръстовете са датирани в широки граници - от XIV до XIX век.

В момента тази уникална средновековна църква заедно с прилежащия към нея некропол, се нуждае от спешна реставрация!

Използвана литература:
1. Димитрова Д. Археологически паметници във Врачански окръг.София, 1985 г