Църквата „Свето Възнесение Господне“ се намира в долната част на село Гаганица,в близост до реката.
Старинният храм е преустройван и доизграждан на няколко пъти-през 1823 г. и през 1868 г.
Народната памет пази спомена,че тук е лобното място на въстанниците от  въстанието на Манчо Пунин  през 1836 г.
Днес старината се намира в повече от окаяно състояние-забравена и занемарена,оставена да се руши.
Самата църква представлява,еднокорабна,едноапсидна постройка,с полуцилиндрично засводяване.Размерите ѝ са 15,60 х 6 м,дебелина на стените 0,75 м,има по един вход на западната и южната стена.На 4,50 м от западната стена има изградена дървена преграда,за да се получи притвор.Градежът е каменен,но не осибено здрав,сводът е дървен(сега почти пропаднал),църквата е била покрита с каменни плочи,а сега с изпочупени цигли.
Иконостасът,който отдавна не е в църквата,е бил направен при възстановяването на храма през 1868 г.Според проф.А.Василиев(посетил църквата преди 1950 г.),в горната си част иконостасът „бил хубава резбарска работа“,където бил запазен надпис“ „Место лобное,обновленiе тембло на храм, вознесение 1868  марть изрукн писец Даниль Щипли георги аврамович“.Била е запазена и старата долна част на иконостаса с изображения на „Шестоднева“-сътворение на Земята,слънцето и др.;сътворение на Адам и Ева,завещание Адамово и прелъщение змиино.В църквата е имало и доста стари икони от XVIII в.според описанията с хубава,майсторска изработка.Къде е сега иконостасът и иконите?!Трудно може да се отговори на този въпрос.
Стенописи в храма няма,може да е имало някога,преди възстановяването,но от такива сега няма никакъв помен.
В двора на черквата стърчи един каменен кръст на починал свещеник от втората половина на XIX век.
Какво е сегашното положение на тази българска,християнска твърдина отстоявала през вековете?Трудно е да се опише....с извинение,кокошарниците на съседните къщи са по-приветливи,защо го допускаме ...?!

Използвана литература:
1.Василиев.Асен,Църкви и манастири из Западна България,Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.