Свогевският манастир "Света Петка" се намира  в Искърския пролом, в североизточния край на Своге.До него може да се стигне най-лесно,като се остави колата в дясно на пътя за Мездра,на няколко стотин метра след кръстовището в средата на Своге,манастирът отстои на стотина метра от пътя,след като се пресече жп линията.
Има сведения ,че манастирът е основан по време на Второто бългаско царство(XII-XIV в.),каква е била съдбата му през вековете говорят само  легендите.Знае се ,че през турското робство манастирската църквата е разрушавана на два пъти.
Вторият път е възстановена през 1860 г. от Гроздан Китов, родом от с. Брезе – учител, който впоследствие приема духовното име Герасим и става игумен на манастира.Той същевременно е и свещеник и учител в новосъздаденото килийно училище в сградите на манастира. Основаването на килийното училище е имало за цел да подготви свещеници за този край.За първоучител в Своге трябва да се приеме отец Герасим, доживял до дълбока старост, починал през 1904 г. чиито гроб и паметник са запазени и до днес в източната част на двора на църквата.
Целият обществен живот преди Освобождението и дълго след него протича в манастира “Света Петка”.След Освобождението килийното училище се превръща в светско и чак до учебната 1908/1909 г. учебното дело на свогенци продължава в манастирските пристройки.
През 1870 г. манастирът е посетен от Васил Левски, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението “Блян в старата черква”.
Манастирът е бил действащ до няколко години след 9.IX.1944г.,старата манастирска църква постепенно престава да действа,за сметка на  съседната й трикорабна енорийска черква “Св. св. Петър и Павел”,построена през 1927 г.
Днес от някогашният манастир е останала единствено църквата "Св.Петка",сгушила се и потънала в забвение,зад величествено издиащия се нов храм.От сарите манастирски сгради където се е помещавало килийното училище не е останало почти нищо,има една постройка,но тя е от по-ново време.
Старата черква, с размери 12 х 5 м, е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с притвор и укрепена с контрафорси сграда.Вътрешността на църквата е покрита със стенописи,рисувани през 1860 г.,когато е станало възстановяването й.Под тях личат по-стари изображения,които не могат да се датират точно без да бъдат свалени горните.стенописите са в много лошо състояние и всяко забавяне на реставрацията им ще е пагубно.
Не е по-радостно и пложението на иконостасът,в който учудващо стоят всички икони,изработен е през Възраждането.
На база архитектурните особености и на част от разкритите стари стенописи,църквата не е строена по-късно от XVI-XVII век.

Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви и манастири от Западна България,Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.,стр.58