Метохът „Света Троица“, известен като Расовски манастир, е под опеката на Ефория „Зограф“, под чието настоятелство са Зографския манастир „Св. Вмчк. Георги“ и светогорската келия „Достойно есть“. Метохът дели един двор с енорийският храм на село Расово „Св. Георги“, разположен в североизточната част на селото.

История:
Основаването на светогорски метох точно в село Расово се дължи на обстоятелства и събития, протекли далеч назад във времето. Може би причината за тукашния избор на място се крие в един факт: в началото на XIX в. (вероятно през 1802 г.), бягайки от кърджалиите, Софроний Врачански идва в Расово, в дома на местния будител поп Вълчо, за да му предаде препис на Паисиевата история славянобългарска, да я преписва и разпространява между подтиснатия и онеправдан български народ (препис на поп Вълчо се съхранява в Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"). Така, искрата, зародила се в Света гора, се разпалва и в сърцата на тукашните българи. И не случайно, във връзка с преписите на "История Славянобългарска" от поп Вълчо, през 1922 г. в Расово пристига монаха Михаил, пълномощник на светогорския скит „Достойно есть“, със специална мисия, а именно – да поиска място за построяване на метох. Такова е определено до селския храм „Св. Георги“, където през 1925 г. се изгражда сграда с параклис „Св. Троица“. От надпис върху каменна плоча, поставена в параклиса се разбира следното: „Во славу Светия единосущния и животворящия и неразделная Троицй Отца и Сина и светаго Духа. Въ 1925 година 7 юлий „Св. Тройца“ въ с. Расово, Ломска околия, Царство България, се съгради този метохъ на Светогорската Българска Св. Обителъ „Достойно естъ“ и се освети въ името на „Св. Тройца“ отъ Н.В. Преосвещенство Видинския митрополитъ г.г. Неофитъ при царуването на Негово Величество Царъ Борисъ III, през времето на игумена на Св. Горската обителъ „Достойно естъ“ Негово  Високо преподобие Йеросйимонахъ Йоанъ. Метохътъ и църквата се съградиха съ събрани помощи отъ цѣлия български народъ и особено отъ Расовчани. За съграждането имъ се потруди схимонахъ Михаилъ при близкото участие на Йросхимонахъ, брат на горната обителъ“
Споменатите монаси, участници в строежа, са и по-сетнешни братя в метоха: схимонах Михаил Константинов Достойнски (по-късно архимандрит), родом от с. Старичани, Костурско; йерисхомонах Михаил Тодоров Достойнски, родом от с. Зърнево, Неврокопско (днес в Северна Гърция); йеросхимонах Йоан Достойнски, родом от с. Зърнево; както и йеромонах Стефан Достойнски от с. Търлис, Неврокопско (дн. Северна Гърция).
В двора на метоха е засадена овощна градина. Отделно расовчани даряват и 130 дка земя за стопанство, приходите от което отиват за издръжка на светогорската обител „Достойно есть“. Последната, наричана още келия, е втората българска светиня в Света гора. Намира се близо до Карея, в долината „Пение“. В по-ново време келията става особено известна с духовника иеросхимонах Йоан. В началото на XX век той е имал духовни чада, разпръснати по целия свят, и е водил обширна кореспонденция с тях. По негово време келията развива широка просветителска и стопанска дейност. Излизат от печат около 30 заглавия духовна литература, произвеждат се икони, одежди, църковни предмети. За жалост, след кончината на иеросхимонах Йоан тази дейност затихва и келията постепенно се обезлюдява. След смъртта на последния монах с български произход, също носещ името Йоан (родом от гр. Сандански, предава Богу дух през 2015г.), българската светиня е ограбена и потъва в разруха. Впоследствие в нея са настанени двама гръцки монаси, които се заемат с възстановяването ѝ. Така, след столетия, през които в келията са звучали български молитвени песнопения, в нея вече се служи на гръцки език. Днес келията „Достойно есть“ е под управлението на манастира „Пантократор“ и ако българската държава и общност не предприемат спешни действия, тя безвъзвратно ще загуби българския си характер.

Новосъздаденият метох в Расово спомага за утвърждаването на връзки със Света гора, при което много хора от селото и околността посещават Атон, а някои дори и Божи гроб.
На 5 юни 1926 г. с указ №74 на цар Борис III е учредена Ефория „Зограф”. Ефорията е пряко подчинена на Министерството на външните работи и съответно, вероизповеданията. Целта на създаването на новата структура е да се подпомага българския манастир „Св. вмчк. Георги Зограф” и келията „Достойно есть”. През годините администрацията и ръководството на Ефорията се грижат за управлението на имотите на Зографската обител, разположени на територията на българската държава. Събират средства от дарения на частни лица и различни институции. По този начин те осъществяват основните функции за подпомагане на българския манастир и монашеското братство на Атон. Подопечен на Ефорията е и Германския манастир, отреден за подворие на Зографски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец".
С идването на социалистическата власт управляваните от Ефорията имоти в България попадат под контрола на държавата, вследствие на което биват занемарени и обречени на разруха. Съответно, това се случва и с метоха „Св. Троица“ в Расово.
След настъпване на демократичните промени и реституиране на частната собственост Ефорията възвръща правата си над расовския метох, както и над принадлежащия му имот от 130 дка. Приходите от последния отиват за издръжката на Зографския манастир „Св. вмчк Георги“, докато за историческото място в Расово не се прави нищо, а напротив - продължава да се руши.
През 2022 г. е подета кампания по възстановяване на метоха. С това богоугодно дело се заемат местни хора – общинската власт, боголюбиви граждани, благодетели, доброволци. Първо се укрепят постройките. Местното кметство наема строители, които извършват ремонтните дейности безвъзмездно. Впоследствие към каузата за възобновяване на манастира се присъединяват още хора. Така са реставрирани част от иконите в параклиса „Св. Троица“, от реставратора Калин Тодоров.
Възстановяването на метоха в Расово става с благословението на игумена на Зографския манастир архим. Амвросий, със съдействието на Ефория „Зограф“ и помощта на д-р Мимоза Георгиева. За сега усилията на ръководството на Ефорията да въдвори духовно лице, което да вдъхне нов духовен живот на святото място, все още са неуспешни.
Набирането на средства за цялостното възстановяване на манастира продължава.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение метоха представлява сграда с четири помещения и параклис „Св. Троица“. Постройката е масивна с интересно раздвижен план. При ремонта ѝ са извършени следните дейности: сменена е старата дървена дограма с нова, обновени са фасада и покрива, изградена е ограда и е облагородено пространството около сградата.
Интериора на параклиса е обогатен с красив иконостас и стенописни изображения. Иконостасът прави впечатление с изкусно изработената си дърворезба, дело на марангоза Филип И. Филипов от с. Осой, Дебърско (дн. Р. Северна Македония). Иконите в него са с изключителна художествена стойност. Те са изографисани от художника Апостол Христов от с. Галичник (дн. Р.С.Македония). Някои икони са реставрирани, но по-голяма част от изображенията са доста увредени през годините.


Източници:
1. Милчев, Силвестър. Село Расово в миналото и сега, с. Расово, 1942 г.;
2. Блог на Лъчезар Тошев – http://toshev.blogspot.com
3. Интернет сайт „Двери на православието“ - https://dveri.bg
4. Местен осведомител – Димитрина Найденова-Милчева (библиотекар в НЧ"Димитър Вълнев 1903", с. Расов).