Понорският манастир "Свети Георги" се намира на около 1 км северно от село Понор,разположен е на северния скат на малко възвишение, обрасло с гъста растителност. Манастирът е трудно откриваем и за препоръчване е да се пита някой местен жител, но ако все пак искате да отидете сами, се поема черния път, който започва от центъра на селото,в посока север изкачва хълма над селото и след около 400м се отклонява на ляво (има камък за нишан), след което пътя става трудно различим докато не стигне до местност гъсто обрасла с храсти и дървета. От там до манастирчето води стръмна пътечка , само надолу.
Кога е основан Понорският манастир няма сведения,по спомени на стари хора от селото се знае, че към него е имало училище просъществувало до началото на XX век. Тук е намирал подслон и Васил Левски.
Манастирската църква е била действаща до средата на XX век,в последно време се е използвала като гробищна, тъй като до манастира са разположени старите селски гробища,които от 20 години на сам са съвсем запустели,починалите в селото вече се погребват в Костинброд.
За разрушаването на обителта допринася тогавашната комунистическа власт,дори стигат до там, че прокопават окопи и бункери непосредствено над черквата,през гробищата. До разрушаването на църквата се е пазила стара летописна книга, изчезнала незнайно къде, ако беше оцеляла щеше да хвърли доста светлина върху историята на манастира.
Днес положението на тази светиня е повече от отчайващо, трудно различими, обрасли в растителност и полусрутени, стърчат стените на манастирският храм. И не само това - наскоро е бил варварски осквернен, изкопан е ров в олтара от иманяри.... От някогашните манастиски сгради и магерницата няма и помен, само разпръснати камъни от зидове, губещи се под растителността.
Манастирската църква е еднокорабна,едноапсидна, с притвор,северната стена е поддържана от два контрафорса, а южната от един. Градежът е от ломен камък споен с хоросан. Покритието е било сводесто, полуцилиндрично, сега рухнало. Твърде вероятно е църквата да е строена през средновековието, а нартекса (притвора) през Възраждането. Няма запазени стенописи, тук-там се срещат частици от такива сред отломките.
Жалко е когато такива светини поддържали българския дух и вяра през вековете, сега тънат в забвение, а би могло да не е така.....