Манастирът „Св. Троица“ се е намирал на мястото на днешното тюрбе (гробница) на мюсюлманския светец Гази баба, което се намира на около 4 км южно от село Петко Славейков и на около 1,5 км западно от село Ряховците. Тюрбето е разположено сред дъбова гора на южния склон на връх Текето от рида Ряховски куз.

За съществуването на този обгърнат в неизвестност манастир черпим сведения единствено от легендите. Преданията дават отговор и на въпроса - защо на Ряховското теке се появява тюрбето на Гази баба?.
Тук, в южните склонове на хълма, в непосредствена близост до вековна гора съществувал мъжки християнски манастир под името "Св. Троица", както и женски манастир - "Св. Анастасия". В двора на този манастир е бил погребан заточеният от търновските боляри отец Теодосий, игумен на Преображенския манастир, закрилник на бедното селско население. На около 800 метра югоизточно от манастира съществувало малко селце на българи християни, отшелници, избягали от своеволията на българските боляри. Това селце турците наричали по-късно Текекьой. След разправата с жителите на селата от равнината завоевателите стигнали и до това село. Непокорните били унищожени, а оцелелите приели исляма. Селото било разрушено. Очертанията на къщите му личат и до днес.
След покоряването на местното население и ликвидирането на духовната му крепост е трябвало да се изкорени и култът към българския светец отец Теодосий. Споменът за него бил съхранен векове след смъртта му. Българи - християни от околните села се стичали на поклонение, а на деня на Света Троица правели молебен за дъжд. Не случайно, според легендата, точно тук – в бившата манастирска гора е бил погребан турския пълководец – Гаази баба, покорил населението от равнината. Сред местното население (турци и българи) се шири легенда в различни варианти, която в общи линии разказва как турски военнослужещ се прибира от война и ранен пада района на село Кормянско. Български овчар - Вълко му помага да оздравее, впоследствие се побратимяват. И двамата са погребани на Ряховското теке. В памет на Гази баба, чието истинско име е Балабан Мехмед ефенди, е изградено тюрбе (мавзолей), както личи от сведенията на регистър на вакъфски имоти в каза Селви. Това е станало през 1275 г. по Хиджра, което означава 1858-1859 г., т.е. съвсем наскоро след края на Кримската война. От тогава и датира легендата за Светеца Гази баба. На него му се приписват лечителски способности, той е юнак (хвърля голям камък от Кормянското на Ряховското теке, прелита от едното на другото място), закрилник е на хората от цялата котловина, почитат го като светец. Неговият мавзолей (тюрбе) е построен по древна персийска традиция, усвоена от турците – алиани (шиити). Култовата постройка има седмостенен план, което легендата обяснява с обстоятелството, че Гази баба имал шест братя – той бил седмият.
В един османски документ, в който се дава описание на тюрбето на старотурски (арабско писмо), е записана поетична епитафия в памет и прослава на Мехмед Гази баба:

"Тук почива Мехмед, син на Балабан.
Нека, всеки, който влиза в това
свещено място, да склони глава!
И да почете паметта на покойника!
С кромен и чист като ангел, той е
Светец, предан на исляма.
Погребан е тук през 1275 г. по Хиджра.“

Тюрбето съществува и днес и се поддържа от мюсюлманското население.

Освен от преданията, християнският характер на святото място се потвърждава от споменатия регистър на вакъфските имоти, според който в местността „Черковището“ над с. Ряховците, там където е погребан българският овчар Вълко, е имало християнски храм, с прилежащи постройки за преспиване и готвене. Днес единственият знак, който напомня за някогашната християнска обител е гробът на Велко, който е отбелязан със стар каменен кръст и има статут на оброчище.
В наше време, всяка година в два последователни неделни дни, на „Черковището“, край гроба на Велко и в свещения комплекс на Гази баба, се събират мюсюлмани и християни на курбан.



Източници:
1. Недялков, Петко и Макавеев, Макавей – Село Петко Славейков, минало и настояще; Севлиево, 2011 г.