Манастирът „Св. Димитър“ се намира на около 2 км югозападното от село Друган. Разположен е в най-високата част на възвишението Огоя на 800 м надм. вис., в близост до борова гора.

История:
Времето на възникване на обителта не е известно. Малкото сведения за нейното минало изхождат предимно от местни предания. Ако се съди по архитектурните особености на манастирската църква и някои други структури, то основаването на манастира трябва да се търси не по-късно от XVI – XVII в. (късното средновековие). Самото му местонахождение на хълма Огоя (произлиза от угояване), на който друганските овчари са извеждали стоката си на паша, предполага той да е бил поддържан именно от тази по-заможна през османското робство прослойка – на джелепкешаните (овцевъдите). Присъствието на последните в селото е документирано от османски данъчни списъци през 1576 г.
Има сведения, че манастирът функционира в края на XIX в. и се поддържа до към средата на XX в. След идването на социалистическата атеистична власт е изоставен и занемарен. С настъпването на т.нар. демокрация (1989 г.) се правят опити за съживяването на святото място, но без успех.
Днес, посещавана единствено от ловджии и иманяри, старинната обител се намира в пълна разруха.

Архитектура:
В архитектурно отношение манастирът „Св. Димитър“ представлява комплекс от църква с жилищни и стопански сгради (сега в руини). Някога е бил заграден от всички страни с масивен каменен зид, части от който личат и днес. В средата на ограденото пространство има малък водоем, захранван от свещен извор - манастирското аязмо.

По план манастирският храм е малък, еднокорабен с една апсида от изток и допълнително изграден притвор от запад. Градежът е от ломени камъни с калова спойка, като за по-голяма здравина са използвани сантрачи (дървени греди).
Въз основа на строителната техника и плановата схема източната и по-стара част на църквата може да се датира към късното средновековие (XV – XVII в.). По-късно, вероятно през Възраждането, е бил добавен притворът.