Кондофрейският  манастир се намира на около 2 км югозападно по права линия от село Кондофрей, в местността „Манастирище”. Разположен е сред дъбова гора, в дол от северния склон на Гологлавския рид на Конявска планина.

Днес средновековният манастир се намира в руини, обрасъл в растителност и многократно изкопаван от иманяри, най-добре запазена част от него е манастирската църква. Археологически проучвания тук не са правени.
За сега няма сведения за времето на основаване и разрушаване на тази обител. Името на патрона ѝ е забравен и е запазен само спомена в съзнанието на хората, отразен в местния топоним – „Манастирище”. Но както и да е, манастирът е бил тясно свързан със средновековната история на село Кондофре, а според местни предания и с тази на изчезналото (унищожено от османлиите)село Медвен, чиито останки все още личат по-надолу, в едноименната местност.
Макар и да няма преки доказателства, съществува възможността тукашната обител да е била свързана с голямото духовно средище на Мраката – Пещерския манастир „Св. Николай Мирликийски”.
Фактът, че през късното средновековие (XV-XVII в.) Кондофре е било едно от най-големите и богати села в района и в него са живели привилегировани българи – войнуци, които са били по-заможни, дава основание да се допусне, че Кондофрейският манастир е поддържан и даряван от тази материално обезпечена и облагодетелствана прослойка.
Може да се предположи,че манастирът е бил разсипан през кърджалийските времена (края на XVIII – началото  на XIX в.), когато подобна съдба сполетява множество църкви и манастири в Западна България.

В архитектурно отношение, по план манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна с два певника (на северната и южната стена) и с притвор от запад. Приблизителните ѝ размери са: дължина – 8 м и ширина – 4 м. Градежът на постройката е от ломени камъни с бял хоросан, като са използвани и бигорови блокчета.
Вероятно цялата вътрешност на храма е била украсена със стенописи, от които сега няма и помен.

Хубаво ще бъде този красив паметник на българската средновековна архитектура да бъде проучен, реставриран и консервиран. Допълнителната му социализация в съчетание, с наличието на чудесната природа наоколо, биха превърнали мястото в атрактивен туристически обект.


Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 99