Драгоманският "Петропавловски" манастир,наричан още "Петров кръст"  се намира на връх Чепън,източно от главния път за Калотина.До него се стига по черен път(само за високопроходима кола),за който се отклонява в дясно от пътя за Годеч,в покрайнините на Драгоман.
Манастирът датира от времето на цар Иван Асен II.Предполага се, че тук имало тракийско езическо капище от II в. пр.Хр. в чест на Сабазий.Според някои специалисти намиращите се тук "купатели" (котловидни ями) са от времето на българското езичество и са служили за астрономически наблюдения.
Сред развалините на храма се очертава абсидата с голям каменен кръст, надписът на който не може да се разчете. Отделни букви ни напомниха възхвалата на св. Кръст "Слава, Господи, кресту Тоему честному!" Подобен кръст, но още по-голям, е забит встрани от развалините на храма. И на него се разчитат ясно инициалите ИС ХС НИ КА ­ Иисус Христос побеждава. Личат очертанията на каменните зидове на някогашни постройки. На северния склон има затрупано аязмо.
Интересен е случаят ,когато (преди двайсетина години) при определяне мястото за телевизионна кула като най-подходящ е избран самият връх на хълма. Но за голяма изненада на специалистите нямало никакъв сигнал и се наложило да поставят телевизионната кула на запад, далеч от града. Това още повече засилило убеждението, че това място е свято и от него може да се разглася само Христовото благовестие.
Днес благочестивите жители на град Драгоман са поели грижата за възстановяване на храма и манастира на старото му място.
Трябва човек да се изкачи на хълма, за да почувства в свещен трепет благодатната сила, излъчваща се от някогашния храм и да види неповторимата гледка открояваща се във всички посоки.
Нека пожелаем молитвено в скоро време някогашният Петропавловски манастир над Драгоман да се облече в прежното си величие. Да се издигне храмът като бял гълъб на връх Чепън. Св. кръст да засияе на висока камбанария, а мелодичният глас на камбаните да отеква далеч и да призовава благочестивите българи на молитва за слава Божия.


Използвана литература:
1.Траянополски епископ Иларион,Църковен вестник,Брой 23 за 2002 година