Ахтополският манастир "Свети Йоан Предтеча (Продром)" ,известен повече като "Свети Яни", се намира на едноименния нос южно от пристанищният залив на град Ахтопол, бреговете му се спускат стръмно към морето.


Днес от този манастир не е останало почти нищо, тук таме се забелязват наченките на основи на някогашни манастирски сгради, ако е запазено нещо, то трябва да е под земята.

Средновековният манстир "Св. Йоан Продром" е изграден на свято  място, известно още от първите векове на християнството, а може би и от по-рано. Потвърждение за това дават разкриваната в акваторията около носа Св. Яни строителна керамика от раннохристиянска църква (IV-VI в.), както и множество артефакти свързани с отколешен църковен живот. Съществуват предположения, че в близост се е намирал главният храм на първата Агатополска архиепископия, която вече е била факт по времето на император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Историческите сведения за самия манастир "Св.Яни" са доста оскъдни. Времето на основаването му не се знае със сигурност. Според историците, той е възникнал не по-късно от XI в.
Предполага се , че тук е резедирал Агатополският митрополит до 1829 г., когато Агатополската митрополия е била обединена със Созополската. След това манастирът пордължил да съществува, но с постепенно затихващи функции.
Днес все още се намират стари хора, които си спомнят, че през първите десетилетия на XX век, обителта е била обитавана от няколко монахини.
След 9 септември 1944 г. манастирът бил вандалски поруган и унищожен. Активисти на БКП изгорели многобройните безценни икони - "пробвали как горят", а манастирската църква превърнали в обор. Ето как я описва известният български художник и изкуствовед проф. Васил Захариев през 1955 г. :  "Сега от него(манастира) е останала само църквицата, почти разрушена, потънала в купища тор и мръсотия. Мазилката по стените, които някога са били покрити със стенописи, останки от които личат тук-там, е почти изкъртена. От иконостаса и иконите нищо не е останало. На мястото му сега са направени ясли за връзване на коне. В средата на църквицата е издигнат дъсчен понтон за складиране на фураж....". Наистина покъртителна история!
По спомени на местни хора, последният монах от обителта бил прогонен в началото на 50-те години на XX в.
През 60-те години на мястото на манастира е построено поделение на Гранични войски. Това което било оцеляло допреди е напълно унищожено и сринато със земята, а околовръст  целия нос "Св.Яни" били изкопани бетонно укрепени окопи и траншеи, за защита срещу "врагът агресор".
Днес поделението е закрито и разграбено, но и манастира го няма....
По време на Странджанската научна комплексна експедиция през 1955 г., манастирът "Св.Яни" е бил обект на изследване, от екип изследователи: арх. Георги Стойков, изкуствоведът проф. Асен Василиев и вече споменатия проф. Васил Захариев. Именно от тях днес имаме някаква бегла представа за това, какво е представлявал този старинен манастир.
Описана е само манастирската църква, от която е била запазена източната ѝ част - апсидата, олтарното пространсво и малко от наоса. Олтарът се отделял от кораба с масивен зид, прорязан от два отвора. Южно от апсидата олтарът се разширявал и образувал нещо като малко помещение,което се включвало в общото правоъгълно очертание на сградата. В църквата е имало една извънредна особеност-отвътре апсидната надлъжна ос не е вървяла по средата на кораба, а отвън апсидата се намира в средата на източната стена. Църквата първоначално е била еднокорабна, с вътрешна ширина 7 м, но впослествие, за да се намали страничното напрежение върху зидовете, били поставени дървени колони под обтегачите. Покривът е бил двускатен дървен, навярно изграден в по-късно време. Всичко това говори, че до последния си вид,църквата е претърпяла няколко преизграждания.Въз основа на плановото разпределение, конструкция и пространствено оформление, манастирският храм в най-общи линии е датиран към XII век.
Цялата вътрешност на манастирския храм е била изписна със стенописи. Има сведения, че те са били запазени в сравнително добро състояние докъм 1936-38 г. За тяхното последно състояние,преди разрушаването на църквата, беше споменато по-горе. През 1955 г.са били запазени отделни фрагменти от стенописи, предимно по сводовете. В олтарната апсида е стоял сравнително добре съхранения образ на "Богородица Ширшая Небес", нимбата на този образ е бил украсен с пластичен щикатурен бароков меандър, характерен за XVIII в. Под "Ширшая",в кръгъл медальон, добре личал "Христос Евергет", а от двете му страни изображенията на Св. Петър и Св. Дионисий, Св.Спиридон и Св. Кирилос. Горе, на свода е бил изписан "Христос Пантократор" и "Убрус", държан от ангели. Около Христовия образ също е имало пластична нимба. В останалата част на църквата, в наоса,мазилката е била изкъртена. Само надясно от вратата, на южната стена е личало полуразрушено изображение на фигура на мъж, главата и горната част на гърдите на когото били изпаднали, специалистите са дали предположение,че това е образ на ктитор. И също там, на южната стена е имало парче от мазилка(изпаднало на земята) с остатък от женски образ с нимб.
Стенописите в църквата на манастира "Св.Яни" са охарактеризирани, като дело на опитна ръка, които имали сходство със стенописите от края на XVIII в. в олтарната апсида на църквата "Възнесение Господне" в Ахтопол.
Днес мястото където някога се е издигал Ахтополският манастир "Св. Йоан Предтеча", на територията на пустеещото бивше поделение, е изцяло затревено и обрасло с растителност. Само едни бъдещи археологически разкопки ще покажат какво е останало и има ли нещо за възстановяване?


Използвана литература:
1.Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.