Ловчанската епархи териториално е съставена от пет духовно околии: Ловчанска,Троянска,Тетевенска,Ботевградска и Пирдопска.

На територията на епархията има около 140 действащи храма,10 манастира и един ставропигален - Троянският „Успение Богородично“.В това число не влизат множеството недействащи и запистели манастири и църкви.
Център на епархията е Ловчанската Св. митрополия: гр. Ловеч - 5500 ,ул. "Черковна"№12 ,секретар-тел. 068 63 28 15
Понастоящем надлежен архиерей на Ловчанска епархия е Гавриил, митрополит Ловчански, тел./факс 068 60 10 11

История на Ловчанска епархия:
В района на Ловеч християнската проповед достига през III-IV в., когато християнството навлиза във вътрешността на Балканския полуостров  с мисионерските подвизи на св. Никита Ремесиански /366-414г./
Сведенията за положението на Ловеч след приемане на християнството в Българската държава при св. цар Борис, са повече от оскъдни. Съществуването на Ловчанска епархия в Първата българска държава засега е в сферата на предположенията .
През времето на Второто българско царство /1187-1393 г./ със сигурност може да се твърди, че Ловеч е епископски център. Сведенията за това са от Бориловия синодик, където имената на ловчанските митрополити са изброени на трето място след тези на Преслав и Червен /Русе/. Първата половина на XIV в. открива още една славна страница от историята на Ловеч, градът се свързва непосредствено с името на един от най-великите средновековни български царе Йоан Александър, който през 20-те години на четиринадесетото столетие до избирането му за български цар е ловчански деспот.
По време на османския период Ловчанската митрополия споделя изцяло своя дял със съдбата на Търновската патриаршия. През първата половина на XV в. Ловчанската епархия е понижена в ранг епископия, подведомствена на Търновската митрополия. През този период Ловчанските епископи са основно гърци по народност, каквито са и самите Търновски митрополити. Характерно за периода на робството са обособените книжовни и просветни центрове: в самия Ловеч - манастирът „Ястреб“, край Троян - манастирът "Св. Богородица", при Етрополе - манастирът Варовитец, край Тетевен - манастирът "Св. прор. Илия". В тях е извършвана мащабна преписна работа и днес са запазени преписи на богослужебни и други книги, които дават ценни сведения за историята на Ловеч като административен и църковен център и за живота на епархията като цяло.
В борбите за църковна независимост се включва както гражданството, така и митрополит Иларион Ловчански (тук трябва да споменем, че ловчанлии извоювали правото да имат митрополит-българин почти 20 години преди постигането на църковна независимостт. След учредяването на Българската Екзархия /1870г./ за глава на Българската църква е избран Ловчанският митрополит Иларион, който обаче се отказва от поста заради напредналата си възраст.
Общо трима от главите на Българската църква произлизат от Ловчанската катедра, този факт еднозначно сочи духовната и историческа свързаност на ловчанското духовенство и ловчанскиите епархиоти със светлоносната църковност на православна България.
Преди признаването на Българската екзархия  са запазени имената  и има кратки сведения за общо 24 епископи, завеждали Ловчанската духовна катедра, като една част от тях са били гърци.
След 1870 г. митрополити на Ловчанска епархия са както следва:  Иларион (1852-1872) ,Дионисий II (Помаков) (1873- 29 май 1875) ,Йосиф (18 януари 1876- 24 април 1877,по късно Екзарх Български - 1876-1915г. ) ,До 1937 г. е имало само временно управляващи епархията. От 24 април 1924 до 1934 г. Ловчанската епархия управлява епископ Максим Бранитски ,Антим (Шивачев) (14 ноември1937- 4 март 1939) ,Филарет (Панайотов) (21 май 1939-28 юни 1960) ,Максим (1960 - 4 юли 1971,след това Патриарх български) ,Григорий (Узунов) (30 януари 1972- 7 декември 2000)  и Гавриил (Динев) (8 февруари 2001-) .