Великотърновска епархия се състои от 10 духовни околии:  Великотърновска, Свищовска, Горнооряховска, Габровска, Еленска, Севлиевска, Никополска, Дряновска, Павликенска и Тревненска.
В епархията има 450 храма и 20 манастира, като в това число не влизат множеството недействащи, запустели и забравени манастири и черкви. Територията й се разпростира на 19 общини, с население над 600 000 жители, в огромното си болшинство - православни християни.
Седалището на Великотърновския митрополит е в гр. Велико Търново - Великотърновска св. митрополия  се намира на ул. Иван Вазов №25, тел. 062/62 57 70; моб. Тел. 0899 960 599
Понастоящем надлежен архиерей на Великотърновска епархия е  Григорий Митрополит Великотърновски.

История на епархията:
След покръстването на българите при св. цар Борис, В. Търново и териториите на днешната В. Търновска епархия са неизменна част от християнската българска държава. След падането на Първото българско царство под византийско робство, тези земи са под духовното управление на Цариградската патриаршия. След въстанието на Асеневци (1185 г.) столицата Търновград заема централно място в църковния и държавен живот на възстановеното Българско царство. Постепенно се достига до официално световно признаване Патриаршеския статут на Търновския йерарх, управляващ най-голямата столична епархия.
Първия Търновски архиерей след въстанието (1185 г.) е архиепископ Василий. След него светителства патриарх Йоаким І, при когото окончателно е призната от Цариградската и всички православни църкви автокефалността на Българската църква.
Безспорно най-бележит представител на Търновската епископска катедра е св. Евтимий - патриарх Търновски. Като любим ученик на св. Теодосий Търновски, св. Евтимий се отдава на усърдно богослужение и трудни подвизи в монашеския живот.
В периода на турското робство Търновската митрополия преминава под духовното подчинение на Вселенската (Цариградската) Византийска патриаршия. Започват опити за елинизация на българското население, които срещат организиран отпор у всички българи- църковно-националните борби.
Пръв български митрополит на Търновска епархия, след близо петвековно прекъсван, става Иларион Макариополски (1872 г.), след него митрополити са били както следва: Климент (1884-1901), Антим (1901-1914), Йосиф (1914-1918), Филип (1920-1935  Софроний (1935-1961), Стефан (1962-1994) .
На 27.ІІ.1994 г. е избран, а на 6.ІІІ.1994 г. канонически утвърден Великотърновският митрополит Григорий, който и днес е правящ архиерей на епархията.