Черквата „Покров на пресвета Богородица“ се намира в централната част на горната махала на село Горна Диканя.

История:
Храмът е изграден през Възрожденската епоха – в 1866 г., със средствата и доброволния труд на горнодиканци. Според ктиторски надпис над входната врата, по това време църковното настоятелство се е състояло от: свещеник Христо поп Тодоров, свещ. Георги поп Трендафилов, свещ. Димитър Павлов и миряни. Издигането на тази впечатляваща за времето си черква е красноречиво свидетелство, не само за материалното благосъстояние на местните хора, но и за техните духовни стремления. Не случайно по-иконостаса работят представители на прочутата Самоковската художествена школа. Строителната работа е ръководена от майстор Лазо от с. Жабляно.
Черквата е преустроена през 1924 г., когато е изградена нартика (притвор), а над нея камбанария с купол и кръст. Това става при предстоятелството на свещ. Александър Стефанов. Следващият по-значителен ремонт е извършен едва в наше време – в периода 2013 – 2016 г., отново със средства на местното население. Така, на 150-годишнината от освещаването на храма (на 1.10.2016 г.) местни свещеници тържествено отслужват света литургия и водосвет за здраве и просперитет на всички миряни.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата  предствлява трикорабна триапсидна псевдобазилика с притвор и камбанария от запад. Централният кораб в наоса е отделен от страничните посредством две колонади с по три колони, увенчани с арки. В западната част на вътрешното пространство е устроена емпория – балкон, служил за женско отделение. И трита кораба имат полуцилиндрични покрития. За по-голяма здравина на конструкцията, всички колони са свързани помежду си, както и с надлъжните и напречни стени, с дървени обтегачи (на две нива). Храмът има два входа: главен – от запад, водещ към притвора и един на южната стена. От притвора към наоса има  три входа (по един към всеки един от корабите). Вътрешността има обилно естествено осветление, осигурено чрез осем големи прозореца и два по-малки (по пет на всяка от надлъжните стени).
Градежът на сградата е масивен, от ломен камък, споен с хоросан.  Покривът е двускатов, покрит с керемиди. Целият покрив е обримчен с подпокривен фриз, като този на по-старата част (на стените от наоса и на източната стена) има красива живописна декорация, вече доста избледняла (не е реставрирана при последния ремонт).

Храмът има красив иконостас с три реда икони, обогатен с позлатени дърворезбени фризове, колонки между иконите, царски двери и кръжило над тях, и венчило (стилизиран кръст) най-отгоре. Дърворезбена украса имат и владишкият трон и два проскинитария, съхраняващи целувателни икони. Единственият стенопис в наоса се вижда в средата на свода над централния кораб, където канонично е изобразен Христос Вседържител. Друго стенописно изображение, но силно заличено, се забелязва и в ниша над входа на южната стена. Иконописта и малкото стенописни фрески са дело на майстори от Самоковската художествена школа. Предполага се, че по-голяма част са изпълнени от Коста Геров Антикаров (през 1884-1888 г.).


Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.;
2. Информационен сайт „Мироглед“ - http://www.mirogled.com