Малкотърновска духовна околия със сеалище на архиерейски наместник в гр. Малко Търново, е част Сливенска епархия. Духовната околия обхваща населените места и територията на общините Царево и Малко Търново. Общо действащите храмове са 29.

Цялата територия на околията е заета от девствената, слабо заселена, но пренаситена с християнски култови обекти, Странджа планина. Именно тук, през средновековието (XIV в.) се е намирал Парорийският манастирски комплекс, основан от основоположника на исихазма - Григорий Синаит. Под негово ръководство в Парория получават исихастка и книжовна школовка известни дейци на византийската и българска църква, между които бъдещият цариградски патриарх Калист, Теодосий Търновски, Ромил Видински и др. Благодарение на тези колоси на духовността се възражда съзерцателното монашество, разпространило се из цялото Източно православие през късното средновековие.
Интензивният култов живот през средновековието се съсредоточава в два големи манастирски конгломерата: единият е разположен между селата Заберново, Калово и Граматиково, със запазени и до днес над 20 параклиса и локализирани развалини на три крупни манастира. Вторият е в областта между Малък Самоков (днес гр. Демиркьой) и Скопо (дн. с. Ескюп) в Турция. На територията на този втори конгломерат се намират останките на около 20 манастира и параклиса.
Странджанският край е обитаван от коренно българско население с непроменени традиции, които откровенно носят и белезите на тракийското езичество (нестинарството и др.). И до днес странджанци наричат параклисите "манастирчета" или "манастири" - вероятен отглас от онези времена на духовно възмогване, повлияно не само от исихастките постулати, но и от наличието на голям брой манастири в региона.
Характерна за Странджанския край е и традицията на почитане на естествени пещери за практикуване на култови обреди, която датира още от палеолите. В основата на ритуала е водата, капеща от стените на пещерата и възприемана като аязма - целебна, животворна вода. Досега в Странджа са известни три пещери-светилища, две от тях са посветени на Св. Марина - Столивската и Сливаровската, а третата на Св. Троица (до Граматиково).
Старнджа е осеяна със свещенни извори - света вода, аязма или както ги наричат в този край - "врисове". Почти във всеки параклис има такъв извор. Водата се смята за пречистваща и целебна, лекуваща  всякакви болести.