Раннохристиянската базилика се намира на най-високото място в село Очин дол,в местността „Пресветица“,от където се разкрива просторна панорамна гледка.
Основите на този древен храм са открити случайно при изкопни работи за строеж на параклис.
При странната находка,още тогава местното население предположило, че това са останки от християнски храм, защото местността “Пресветица” още от дълбока древност е имала статут на „Свято място”. Местните хора и сега я посещават, почитат, палят свещи и организират религиозни тържества.
През 2002 година археолозите Спас Машов и Георги Ганецовски от Регионален исторически музей – Враца и Красимира Тодорова от Българско археологическо сдружение „ Иван Венедиков” от гр. София провеждат спасителни археологически проучвания на мястото.
Разкопките разкриват църква от периода на ранното християнство / V – VІ век/. Църквата е триапсидна. Състои се от голям централен кораб, предверие и два по-малки кораби от двете страни, снабдени с по една полукръгла абсида. Открити са три входа на всеки един от корабите – два странични и един централен. Зидовете са градени от дялани и ломени камъни, споени с розов хоросан. Запазени са с дебелина до 1 метър и във височина до 1.20 метра.Наосът е помещение с правоъгълна, издължена форма с дебелина на стените 0.60 м и вътрешни размери 11.64 м х 5.40 м. На изток той завършва с голяма, полукръгла отвътре и от вън апсида, широка 3.50 м и дълбока 1.70 м.
Съдейки по размерите на църквата със сигурност може да се каже, че село Очин дол е било средище за района.
Характерна особеност е рядко срещаното кръстовидно кръщелно , разположено в северния малък кораб, непосредствено зад абсидата. Проучванията установяват, че църквата е имала два етапа на строителство. При първия етап се е състояла от три помещения : предверие, централен кораб и кръщелно. През втория етап на строителство в кръщелното е изградена кръстовидна вана(баптистерий), към него е прилепена дарохранителница с пейки, а от юг е прилепен малък параклис. На много места е запазена оригиналната стенна и подова мазилка с розов цвят.
Според основната си планова схема – еднокорабен наос с прилепени към него странични помещения, църквата при Очин дол намира паралел при църквите от с. Любеново (Хасковско), с. Исперихово( Брациговско), с. Каменица (Пирдопско), църква № 1 в Монтана (началото на IV-V век).
Много интересен и за сега единствен пример представлява разкритата в южната част на нартекса каменна конструкция. При нея са зпазени два реда поставени един върху друг плочести камъни, което дава основание да се допусне надграждане във височина. Полуовалният план, ориентиран по оста север – юг, може да бъде сравнено единствено с югоизточното помещение на църквата при село Овчарово, Търговищко и с плана на по–ранна църковна постройка при село Люти брод, Врачанско, разположена само на 15 км североизточно от Очин дол. Засега функциите на тези помещения не са изяснени.
По исторически данни тези градежи могат да бъдат отнесени най- общо към царуването на Юстиниан I, когато започва масово кръщаване на езичниците и когато на много места към вече съществуващите църкви са изградени дпълнително баптистерии сдобре оформени писцини.
Според архитектурните особености на сградата (еднокорабен издължен наос с широка полукръгла апсида, едноделен нартекс), разкритите архитектурни елементи и посочени паралели, построяването на църквата в Очин дол може да бъде отнесено най-общо към V век. Отбелязаните преустройства,свързани с благоустрояването на баптистерия, най–вероятно са извършени през първата половина или средата на VI век. Поради силното разрушаване на паметника и липсата на датиращ материал, времето на загиване на храма не може да бъде уточнено със сигурност. Ако се съди по произхождащите от близката околност находки на фибули с подвито краче, животът в околността е продължил най–малко до към края на VI-и началото на VII век.
През средновековния период в близост до югоизточния параклис на църковната сграда възниква некропол. От разположението на гробовете около апсидата на южния параклис се вижда, че по времето на възникване на некропола църковната постройка е била все още видима на повърхността.
От югоизточната страна на църквата е разкрит и тракийски могилен некропол. Намерени са стъклени и месингови гривни и обици. Намерена е неоколониална монета, датирана от ІІ век, сечена във Филипопол.
В непосредствена близост до църквата, от южната страна, съществуват три надгробни могили. Те са разположени по права линия, отстоящи на около 20 метра една от друга. Местните хора ги наричат „ трите буци”. Тези буци са с размери 12 метра в диаметър при основата и три метра височина.Преди унищожаването на две от могилите са намерени  медни монети, бронзова халка и парчета от глинени съдове. Разкопките са били повърхностни и не са показали нещо по-впечатляващо. Остава третата буца, най-южната,която за сега е запазена.
Днес раннохристиянската базилика е добре реставрирана и консервирана,предвидено е и иазграждането на кът за отдих към нея.Покрай църквата минава екопътеката за хижа Пършевица.

Източници:
1.Спас Машов, Георги Ганецовски, Красимира Лука-КЪСНОАНТИЧНА ЦЪРКВА И СРЕДНОВЕКОВЕН НЕКРОПОЛ ДО СЕЛО ОЧИНДОЛ, МЕЗДРЕНСКО, СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ