ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Самоковски манастир "Покров Богородичен"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Самоков
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Самоковска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Самоковският девически манастир “Покров Богородичен”, наричан също Самоковски женски метох, се намира в самия град Самоков, на улица Цар Борис №3.

История:
Манастирът е основан през последните десетилетия на XVIII в. като женски метох на Хилендарския манастир. По това време в града съществуват метоси и на други светогорски манастири – Зографски и Иверски, както и на Рилския. Тези метоси, освен че изпълняват надлежните си функции – в тях отсядат таксидиоти - монаси-изповедници, които събират помощи за своите манастири, способстват и за превръщането на Самоков във важно книжовно и духовно средище.
Първоначално монахините на Хилендарския метох живеят пръснати по домовете (т.нар. домашно монашество), какъвто пример дават дъщерите на самоковския първенец хаджи Захари Константинов. По-късно метохът е преместен в подарена на монахините къща, в близост до мъжкия метох на Хилендарския манастир.
Основаването на манастира се свързва с пристигането през 1772 г. в Самоков на една ярка българка – схиигумения Теоктиста, повече известна като баба Фота (баба на един от най-големите книжовници на Възраждането и основоположник на българския периодичен печат - Константин Фотинов), която преди това приема монашески сан в Русия и подарява имотите си на Рилския манастир. Скоро след пристигането си тя обединява малобройна девическа общност и става първа игуменка на обителта. Изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1844 г. (доживява до 109-годишна възраст).
Патронът на манастира е избран съобразно една стара легенда за спасяването на Самоков от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговия храмов празник се чества на 1 октомври - „Покров на пресвета Богородица“.
Манастирският устав е създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просвета. Наред с Калоферския девически манастир и Сопотския женски метох, Самоковският манастир има изключителна и основополагаща роля във въвеждането на женското образование в България (втората половина на XVIII – началото на XIX в.). Към 1850 г. в манастирските килии се обучават както девойки, така и момчета. Момичетата се учат на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. Добре застъпеното женско образование е причина в Самоков да се открие и класно девическо училище (1861 г.). Негова първа учителка е Неделя Петкова от Сопот.
В манастира често постъпват богати овдовели жени от Самоков, които си строят килии и вземат при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета, които да им прислужват. Така постепенно манастирът се разраства. В средата на ХІХ в. в него вече живеят повече от сто монахини и послушнички. Според разказ на двете известни пътешественички Джорджина Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862 г., монахините по онова време се издържат с предене и тъкане. Не се занимават с показна благотворителност, но и от никого не искат помощ. Със спечелените пари, но и със заеми, си построяват църква и правят други разширения. През 1837-1839 г. на мястото на малка черква (построена към 1818 г.) е издигнат внушителен каменен храм. Метохът е обграден с висок зид, построена е и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформя цял комплекс с жилищни и стопански сгради.
Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Продължавайки традициите на благотворителност, монахините поддържат кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.
През 1871 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски) основава в манмастира първия женски революционен комитет, начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скривалището, в което се укривал Апостола. През 1872 г. обителта е официално вписана в кондиката на Митрополитската църква „Успение Богородично“.
По сведения на Константин Иречек, след Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство. С прочутата си бяла аба монахините участват в Международното изложение в Лиеж през 1905 г., в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и в Първото българско земледелческо промишлено изложение в Пловдив през 1892г. Грамотите, които получават от тези изложения, могат да се видят и днес в магерницата – присъединената към комплекса Хаджистамова къща.
Една от причините за дълговременното съществуване на манастира и неизменното присъствие на Божия благодат в святото място са съхраняваните в него реликви. На 12 януари 1906 г. в обителта умира хилендарският йеромонах Серафим, който преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над сто години, завещава личната си библиотека и донесената от него през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Тези безценни съкровища, заедно с мощи на други светци, и днес се съхраняват в манастира и продължават да отдават благодат.
Понастоящем девическият манастир "Покров Богородичен" в Самоков продължава да бъде действащ. Отворен е за посещения всеки ден.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Самоковският манастир представлява комплекс от съборен храм и жилищни сгради, обграден с масивен каменен зид. Манастирските сгради, запазени в автентичния си вид от XIX в., образуват единствения запазен в града архитектурен ансамбъл, живо пазещ и пресъздаващ атмосферата на възрожденския Самоков. Чувството на уют се засилва от разположени между сградите калдъръмените пътеки, напомнящи на някогашните самоковски сокаци. Впечатление прави и добре поддържаната от монахините цветна градина.

Манастирската църква „Покров Богородичен“ е трикорабна, безкуполна, масивно засводена сграда с една апсида и притвор от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством два реда колони, свързани с арки. На източната стена в олтара от двете страни на полукръглата отвътре апсида (и тристенна отвън) има две ниши. От запад храмът разполага с аркаден открит нартекс (притвор), върху който ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.
Архитектурното решение църквата е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че строител на сградата е тревненският първомайстор Димитър Сергьов.
Самоковски майстори са работили върху вътрешната украса и обзавеждане на храма. Тяхно дело са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на основоположника на Самоковската художествена школа - зографа Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.  Особено впечатление прави намиращата се в царския ред икона „Архангел Михаил мъчи душата на богатия“, един емблематичен за Възраждането сюжет. Освен посочените, в църквата се пазят и други интересни икони от самоковската школа: „Св. Никола“, „Св. Йоан Златоуст“, „Три Светители“ и др. Икони за манастирския храм е рисувал самоковеца Димитър Зограф (син на Христо Димитров), както и Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа.
С изключение на някои отделни фрески, вътрешността на църквата не е изписана със стенописи. В нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Други възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори, има и по свода на храма.



Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Златев, Т. Българският град през епохата на Възраждането. София, 1955 г.
3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
4. Балабанов, Димитър. Културно-историческото наследство на град Самоков. В: Годишник на СУ „Климент Охридки“ и ЦСВИ „Иван Дуйчев“, том 93(12), София, 2005 г.
5. Митрева, Невена. Девическият манастир „Покров Богородичен“ - една от забележителностите на Самоков през XIX в. В: Годишник на СУ „Климент Охридки“ и ЦСВИ „Иван Дуйчев“, том 94(13), София, 2006 г.



 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"