ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Дреатин
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Неделишкият манастир "Свети Атанасий Велики" се намира на около километър северно от село Дреатин (до 1949 г. махала на село Неделище).  Скътан е сред една от северните гънки на рида Средни дел на Завалска планина, в местността „Раденица”.  До манастира води черен път, който се отклонява  в дясно от асфалтирания път за Дреатин.

История:
Манастирът „Св. Атанасий" е най-значимото духовно средище в цялата покрайнина Бурел.
Наличните данни - факти и материали, събрани от проучването на терена на манастира и околността, дават сведения за изчезнало селище и крепост източно на 150 м от него. Останките и парчетата от битова и строителна керамика ги датират от IV –VI в. и XII – XIV в. Некрополът западно от тях е бил устройствено свързан с крепостта и селището, които в края на XIV в. видимо са споделили участта на Втората Българска държава.Съдейки по керамичния материал, за начало на застрояване на манастира специалистите определят XVI в. Ядро на обителта става възстановеният гробищен храм. По-късно южно от него са изградени жилищни и стопански сгради, коiто са определили обширното дворно пространство на манастира. Некрополът северно от храма продължава да служи на местното население до наши дни. На това място сега е гробището на отделилото се с. Дреатин.
През османското робство манастирът е бил многократно разрушаван от турските поробители и съответно отново съграждан от родолюбивото българско население. Последното възстановяване на  обителта датира от 1832 г. В сегашния си вид манастирският храм „Св. Атанасий” е построен през 1846 г., когато софийски митрополит е бил гръцкият владика Макарий. Възобновяването на манастира е извършено с помощта и средствата на българите от цялата покрайнина. С построяването на църквата е свързано името на видния и енергичен бурелец Кало чорбаджия от с. Габер, живял през първата половина на XIX в. На неговото голямо влияние пред турците и в целия Бурел се дължи изграждането на този първи бурелски храм. Към манастирския комплекс е имало магерница, странноприемница, стопански и жилищни постройки и училище. Последното било открито през 1852 г. и в него се подготвяли учители и свещеници за околните села. Впоследствие килийното училище е преустроено в класно. То се запазва, като такова до средата на XX век, когато е построена прогимназия в село Габер, находяща се на около десетина километра от манастира.
Днес малкото сведения за Неделишкия манастир черпим от останалите по стените на храма ктиторски надписи. Над централната част на входната вратата от юг се чете: „димитрия магеръ от неделища". Вдясно от входа има надпис: „1848'да се знае кога започея манастиръ да праве перви
кала титоръ чорбаджия от габеръ и сава егуменъ от сарбиу и стоянъ епитропъ от ново село заради душу
".
Споменатият сърбин (?) Сава е първият игумен на манастира.
Духовни лица в манастира е имало до 1959 год., когато, поради непосредствената си близост до българо-югославската граница, обителта попада в района на Първа гранична зона и достъпът до нея  ограничен. След кончината на последния монах в манастира се разпореждат хора, отглеждащи домашни животни, а прилежащите му сгради биват използвани за обори.
На 28.1.1971 г. храмът „Св. Атанасий Александрийски" е обявен за паметник на културата с архитектурно-художествено значение.
В средата на 90-те години на миналия век манастира е изоставен окончателно. Тогава храмът е ограбен, повечето от стенописите в открития притвор – обезобразени и осквернени, а делото на Кало чорбаджия, сърбина Сава и епитропа Стоян поругано. Нищо не е могло да спре престъпниците, които са прониквали през разбития, с извадени железни пръчкн прозорец на олтарната апсида. Не е пожален дори гробът на свещеник Рангел – йерей Антин, починал през 1865 г. и погребан до олтарната апсида. Гробът е разкопан, а костите на отеца разхвърляни.
До 2014 г. Неделишкият манастир се намира в изключително окаяно състояние и е заплашен да бъде напълно унищожен. През 2012 г. община Драгоман получава европейско финансиране (по Мярка 322 - “Обновяване и развитие на населените места”) за проект за цялостна реставрация на манастира. Изпълнението на проекта е завършено в края на лятото на 2015 г. Обновлението на Неделишки манастир е официално отбелязано на 10.10.2015г. с отслужване на Светата литургия от Бранитски епископ Григорий – Викарен епископ на Софийска Света Митрополия. Не след дълго в обителта е въдворен свещенослужител - йеромонах Макарий. Така, след десетилетия на духовна пустотта, в манастира отново струи Божието слово.



Архитектура и изкуство:
В оригиналния си вид манастирът е представлявал комплекс от черква, жилищни и стопански сгради  и чешма. Северно от черквата има гробище. Понастоящем са запазени черквата и една от жилищните сгради (полусрутена преди реставрацията). Останалите жилищни и стопански сгради, както и килийното училище, са разрушени.
Най-значителен обект в манастирския комплекс е храмът, посветен на Св. Атанасий Александрийски – Велики. По план черквата е триконхална базилика с полуцилиндричен свод, с просторен наос и открита нартика (преддверие) от запад. Във вътрешното пространство,  на запад, по-високо от нивото на същинския наос, е оформен пронаос, изпълняващ ролята на т. нар. „женско отделение” в периода на Възраждането. Храмът има вход и от юг, от който се влиза директно в същинския наос. Градежът е каменен, използвани са лицево обработени блокове от пясъчник и мушелкалк, зидани на кал, като част от строителния материал е ползван вероятно вторично.
Особен интерес предизвиква фасадната украса, представена от монтирани около двата входа на храма камъни с пластична декорация, характерна за епохата.

Първоначално стените и свода на черквата били гладко измазани с вар. Впоследствие, след Освобождението, през 1879-1882 г.  живописецът Гига Симеонов от близкото с. Цацаровци украсил със стенописи  вътрешността на черквата и изцяло вътрешните стени на откритата нартика (притвор). Върху южната стена на последния се чете надпис: „Да се знае кога се исписа артиката тогава беше егумен Пахоми монах..." Последният ред на надписа е изтрит. На западната стена на притвора е изобразена сцена от „Страшния съд”, а на върха на свода в голям медальон - Св. Йоан Кръстител, с кръгов дарителски надпис: „Ктитор Тона Тошев от село Габер Тошо Стоянка 1880". Източната стена е изпълнена с отделни фигури и композиции. Отляво на входната врата е изобразен Св. арх. Гавраил, а отдясно - Св. арх. Михаил. Над тях са изобразени изгонването на Адам и Ева от Рая и „Праведно и грешно изповедание". Днес голяма част от стенописите в нартиката са унищожени.
В наоса стените са варосани. Само отделни фрагменти от украсата са запазени в страничните конхи (певници).
Според изкуствоведа проф. Асен Василиев художникът Гига Симеонов бил недостатъчно школуван живописец и създадените от него стенописни изображения нямат особено голяма художествена стойност. Но въпреки това, неговите творения имат своя морална ценност и носят духовния заряд на епохата, през която са били създадени.
В малка ниша над южния вход отвън е изобразена Пресв. Богородица с Младенеца, а под нея, от лявата страна, върху варовиков камък е издълбан надпис: „от алботина пейа баща му станко мака му анинка брат му господинъ далъ перусия 50 гроша". Вдясно от него в рамка е издълбан друг надпис: „1846 султан абдул меджит ана димитрия перки устабашия петко уста тона тори". Над централната част на вратата се чете: „димитрия магеръ от неделища".
Както беше споменато, наред с естествената мозаична пъстрота на каменния градеж, отвън стените на черквата са били украсени и с различни каменни релефи, от майстори зидари от с. Пещера, Радомирско. Над входната врата от юг е изобразен колан от женска народна носия с пафти, а от двете страни на входа са зазидани каменни плочи с релефни изображения на Св. Георги и Св. Димитър. Релефите са изваяни примитивно, но доста оригинално и са разкрасени с растителни мотиви, небесни светила и ангелски изображения.
Интерес предизвиква и красивият иконостас на храма. За жалост днес дърворезбените олтарните двери липсват, те били останали от иконостаса на старата манастирска черква. Също така липсват почти всички икони. В храма на Неделишкия манастир са се съхранявали общо 47 икони създадени с високо художествено майсторство, три от които по-нови, от 1880 г.
В манастира се пазели и множество старопечатни книги с  най-ранна срещана дата 1838 г. Цялото това богатство е било ограбено след разоряването на обителта и потънало по неведоми пътища, днес навярно запълва нечии частни колекции, в страната и чужбина.

До 2014 г., в архитектурно и художествено отношение, Неделишкият манастир се намира в много лошо състояние и реставрацията му е крайно належаща. След реализирането на проекта за цялостна реставрация (2015 г.), изготвен от екип: NAB Architects, Л. Банкова, арх. Б. Хараланова, доц. Прашкова, арх. Хр. Стоянова, старинната обител е напълно обновена: храмът е реставриран, жилищната постройка е преизградена в автентичния ѝ вид, чешмата е възстановена, дворното пространство е облагородено. Невъзстановени остават килийното училище и две стопански сгради.


Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 г., изд. БАН, 1961 г., стр. 130.
3. Василиев, А. Художествени паметници и майстори образописци. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 г., изд. БАН, 1961 г., стр. 235.
4. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
5. Милчич, Светолик. – Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г., с. 98-104.
6. Интернет страница на дизайнерско студио NAB Architects: www.nabarchitects.com

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
otec Andrei
18.01.2013 10:06
Аз съм монах родом съм от Бургас, много ми хареса манастира и ми е много тъжно че е в такова окаяно състояние. Радвам се че има проект за възстановяването му. Много бих искал да живея в този манастир и да се грижа за него. Моля ако някой знае дали има поне една стая която е годна за живеене да ми се обади, а също бих искал да говоря и с тези хора които са се заели с нелеката задача да възстановят светата обител и заедно да работим в тази насока 0897566321 монах Андрей
Милен
27.09.2012 09:16
Вече има проект за възстановяването на манастира. Проектът (ето линк към проекта: http://www.nabarchitects.com/project/nedelishki_manastir/ ), е изготвен от NAB Архитекти и включва цялостно заснемане на църквата и монашеското крило, консервация и реставрация на стенописите, иконостаса, покрива и каменните зидове и пластики. Порутената сграда на монашеското крило ще бъде изцяло възстановена в оригиналния си вид. Манастирския двор ще бъде изцяло облагороден с калдаръмени алеи, цветни лехи, кътове за отдих и зеленчуково стопанство.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"