ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Узунджово
 

Общ изглед на село УзунджовоУзунджово е село в Южна България, намира се в община Хасково, Област Хасково. Отстои на 10 км свероизточно от гр. Хасково и на 14 км югоизточно от гр. Димитровград.Центърът на с. Узунджово
Селото е разположено край Узунджовска река, протичаща между Узунджовски и Хасковски рид, които са част от Хасковската хълмиста област (дял от Източните Родопи). Средната надморска височина на селището е около 170 м.
Населението на Узунджово към 2012 г. е около 1500 диши.

Село Узунджово има многовековна и богата история. Намиращата се на 1 км източно от селото селищна могила подсказва, че тук е имало живот още през халколита (4 - 3000 г. пр. Хр.).
Предполага се, че днешното село е наследник на гранично селище възникнало през средновековието. За първи път се споменава в Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг (814-831 г.) като крепост под името "Макро ливада". Останките от последната се намират на около 5 км североизточно от с. Узунджово. Установено е, че крепостта първоначално е изградена през тракийскта епоха, като е надграждана и разширявана през късната античност и средновековието.
Според някои изследователи, тук през 204 г. пр. Хр. върху тракийско поселище гърците основали селището Пизус, което по-късно римляните го превърнали в укрепен град, наречен Блисимос. Местността, в която се е намирало древното селище, гърците нарекли "Макри ливада" (дълго поле). Блисимос било разрушено по време на аваро-славянските нападения през VI в. През периода, когато тези земи влизат в българската държава, тук е съществувало селище, което било наречено със славянското име "Вирово".
След падането на България под османско робство селището е наречено Узунджово, което идва от "Узунджа ова" (дълго поле). В турските данъчни регистри от 1607 г. и 1781 г. се среща под имената, съответно - Узунджа ова и Узунджа абад Хаскьой.
През османския период тук се е провеждал прочутия Узунджовски панаир, който е бил един от най-големите в Османската империя и най-голям в българските земи. Смята се, че панаирът възниква като пазарище около християнски храм (църквата "Св. Богородица"). Според автрийския историк Йозеф фон Хамер панаирът е основан през 1593 година от Синан паша - велик везир по времето на султаните Мурад ІІІ (1574 – 1593) и Мехмед ІV (1593 – 1603). Минавайки край Узунджово Синан паша много харесал мястото, отпуснал 30 хиляди гроша от хазната и заповядал да бъдат построени кервансарай, джамия (върху разрушения християнски храм "Св. Богородица"), имарет и баня, а в селото ежегодно да се свиква панаир, който да продължава 40 дни.
Известният османски пътешественик Евлия Челеби посетил Узунджово в края на XVII век и пише следното:
Главният вход на някогашния кервансарай"После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор - това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода."
Панаирът се превърнал в център за търговия на едро с някои земеделски произведения като розово масло, с кожи и местни занаятчийски стоки - кожарски от Пловдив, Пещера, Охрид, килими от Сливен и Пирот, метални произведения от Габрово и Самоков, гайтани и конци от Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив. Цели еснафи в различни градове работили през годината, за да продават на панаира. Абаджийският еснаф в Стара Загора, например, който наброявал 45 дюкяна, изпращал голяма част от продукцията си на Узунджовския панаир. Наред с това Узунджово станал важно посредническо звено при вноса на европейски индустриални стоки в Османската империя. В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм, Росия, Лехия, Немско“.
Узунджовският панаир, освен голямата си заслуга за развитието на българските занаяти, има голямо стопанско значение за бубарството и лозарството, за разпространението на непознати дотогава култури (памук, тютюн и др.), на нови породи добитък.
Паметникът на Г. Бенковски в центъра на селотоУзунджовският панаир е бил посещаван и от много български хайдути и революционери за закупуването на оръжие и боеприпаси. Сред тях са Васил Левски, Георги с. Раковски, отец Матей Преображенски, Бачо Киро, Хаджи Димитър и др. През 1860 г. тук се събират представители на 33 български града, които подписват изложение за решаването на църковния въпрос.
Най-голяма слава Узунджовският панаир добива в края на XVIII и началото на XIX век, когато тук се събирали ежедневно над 50 000 купувачи и търговци от цялата Османска империя и най-различни кътчета на Европа.
Традиционно, панаирът се провеждал ежегодно през септември, но датите му на откриване и общата продължителност се променят. Отначало продължавал 40 дни, в някои периоди се провеждал от 15 септември до 15 октомври. В началото на XIX век става 15-дневен и се разкривал преди гроздобер. Според данни от 1857 година продължителността му е 8 дни, начиная от 8 септември.
През 70-те години на ХІХ век поради подобрените транспортни връзки в Османската империя, включващи изграждането на желозопътни линии и засилването на търговията по морските пристанища, икономическото значение на Узунджовския панаир намалява. В някои източници се приема, че поледният панаир в Узунджово е устроен през 1876 година, но в Княжество България, макар и не със същото значение, той е възстановен. Съгласно заповед от 1902 година панаирът в Узунджово се открива във всеки последен петък на месец септември и продължава три дни. Тогава е бил предназначен за търговия на праматарски стоки и едър добитък. За последен път панаирът се провежда през 1921 г.
Църквата "Успение Богородично"През османското робство, след като е разрушена църквта "Св. Богородица" и на нейно място е издигната джамия, и малкото дотогава българско село се превръща в едно от най-известните панаирски селища в Османската империя, е населявано предимно от турци. През 1830 г. в Узунджово е имало едва 12 български къщи, а през 1850 г. те нарастват на 60. В 1858 г. местното населние успява да издейства ферман на построяването на християнски храм. Тогава е осветена дървена черква "Св. Йоан Богослов", а по-късно до нея е открито и първото българсКрай селото има военно летище, днес закритоко училище в селото.
След Освобождението на България (1878 г.) турското население напуска селището, като тук се заселват много бежанци дошли от останалите под робство българси земи. Така Узунджово се превръща в село изцяло населено с българи, каквото е и до днес.
Днес Узунджово се слави с уникалната си черква "Успение Богородично", която освен, че е най-голямата селска църква в България, но и само още два храма имат подобна архитектура - джамия превърната в църква.



Източници:
1. Богданов, Ив. - Узунджово, София, 1965 г.
2. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.


"Успение Богородично" - с. Узунджово

Църквата "Успение Богородично" се намира в югозападния край на село Узунджово. Много са църквите превърнати в джамии, но единици са джамиите превърнати в църкви. Към последните се причи...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"