Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е административен център на Община Етрополе.
Град Етрополе е разположен в малка котловина,разделяща Етрополския Балкан и Златишко -Тетевенската планина.
Етрополе има над 2500-годишна история. Има предположения,че първото селище възниква още през V-VI в. преди Хр.(останки му са разкрити на изолираното възвишение Боготвор, близо край града),както и ,че първите му заселници са траките от племето трибали.От този период е една от най-интересните исторически забележителности в етрополския край-древнотракийската крепост “Чертиград”.В околностите на Етрополе има и около 10-ина надгробни могили.
Сегашното име на града вероятно идва от тракийския корен “етр” - вода, т.е. водно поле.
Селището се намира на важен кръстопът,свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода-Етрополският и Златишкият.Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена.Тук са намирани македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити и др.
Опосаните особености на района не убягнали и на римляните,които заели вече утвърдените поселища,асимилирали местното население,като наложили своята култура.През късната античност и ранното средновековие тази тенденция била продължена и от византийсците.
В началото на IX век Етрополе е в пределите на Българската държава.
През XVI и XVII век се превръща в преуспяващо селище на база рударството (добива се желязо, сребро и злато) и занаятите, свързани с него - железарство, златарство, ножарство, производство на оръжие, земеделски сечива и др. Идват рудари от Саксония, Сърбия и Босна (фамилните имена Алеманите, Аврамови и Бохорови са оттогава).През XVII век в Етрополе се секат и монети.  
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност.През XVI-XVII век в Eтрополския манастир “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа.Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса.Днес са запазени  76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.През 1613 г. в манастира се създава килийно училище.
През 1749 г. селището е разрушено от земетресение, но будните планинци бързо го възстановяват.Идва обаче кошмарната 1791 г.,когато градът  е опустошен от кърджалии(в края на XVIII в. началото на  XIX в. е разоряван общо шест пъти).
Етрополе отново е възстановен и през Възраждането градът заема достойно място във всенародния културен и национален подем. В ръкопис от 1820 г. е наречен “Великият град Етрополия”.
В края на XVIII век се основават няколко килийни училища в църквите на града и в метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
През епохата на Българското възраждане се наблюдава и засилено църковно строителство,строят се и преизграждат храмовете:
- Църква "Св. Георги Победоносец" - най-старата църква в Етрополе,в днешния си вид е от 1882 г.Строена е от брациговски майстори върху основите на стара средновековна църква, разрушена при кърджалийските нашествия.Изцяло е направена от речен камък.
- Църква “Св. Архангел Михаил” - най-голямата в града,за нея се споменава още през 1600 г.,но в сегашния си вид е от 1837 г.Интерес представлява иконостаса ѝ от ажурна орехова дърворезба.
В Етрополе има още две църкви,но те са строени в по-късен период,като последната-"Св.Никола" ,е издигната само преди няколко години.Цървите в Етрополе са общо четири,разположени на кръст,което според поверието закриля гражданите на града.Последните две църкви са:
- Църква "Св. Петка" - разположена близо до река Малки Искър.Представлява малка еднокорабна,едноапсидна постройка с каменна зидария.
- Храм "Св. Никола" - построен преди няколко години,намира се в местноста "Звездата",където е разположен и паметникът на загиналите четници в Руско-турската война.
През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. на 15 км встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.
През 1870 г. Левски създава таен революционен комитет, начело с Тодор Пеев - една от ярките фигури на Възраждането. Етрополци участват в легията на Раковски, в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, Христо Македонски, Христо Ботев.
Етрополе е освободен от турците на 24.XI.1877 г. от войските на ген. Гурко.
След Освобождението градът запада,впоследствие започва постепенно да се развива като туристически център, използвайки благоприятните природни условия за това и културно-историческите си забележителности.
Забележителност за Етрополе и негов символ е часовниковата кула.Строена през далечната 1710 г.,тя има висока архитектурна и историческа стойност.Първоначално е служила за наблюдателница, но през 1821 г. е поставен часовниковият механизъм, който и досега дава точно време.
Интерес представляват Еврейската кула - типично средновековно отбранително съоръжение от XIV век.За жалост днес от нея са останали стени на 2-3 м височина,докато преди 15-тина години е била запазена почти изцяло(на 5-6 м височина).Учудващо е как се е стигнало до разрушаването на този исторически паметник?!
Романтичен кът,навяващ усещане за отминали времена е комплексът от двадесет и четири възрожденски къщи.Красиво разположени по течението на река Малки Искър, те се отличават с богатата си дърворезба по тавани, врати, таблени долапи, кошове на огнища, колони и др. Стените са варосани и колоритно обрамчени с дърво. Най-характерни са: Павелпончовата, Хаджигригоровата, Вълчевата и Арнаудовата.