Ботевград е град в Западна България,намира в Софийска област и е административен център на Община Ботевград.Отстои на около 60 км североизточно от София.
Градът е разположен в Ботевградската котловина,оградена на юг от Стара планина,а на север от Предбалкана.
Град Ботевград е втори по големина в Софийска област след Самоков.Населението му е 21 666 (ГРАО, 2010-12-15).
До 1866 година тогавашното село  носи името Самунджиево ,а до 1934 година е Орхание.
Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище датирано от около V в. преди Хр.Останки от него са намерени,западно от града,в местността "Манастирището".При направените разкопки тук са открити:разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник и др.
За това,че в района на днешния град е имало и римско присъствие,свидетелстват откритите фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан.От тук е минавал един от главните пътища свързвали р.Дунав със земите южно от Балкана.
Вероятно близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и да се установят на 3 км южно от него, където израства ново село.
По-късно,със заселването на славяните и българите по тези земи,селището придобива славянското име Зелин(днес квартал на Ботевград носи същото име).
По време на Второто българско царство село Зелин влиза в пределите на феодално владение,чийто последен управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман,със седалище крепостта „Боженишки Урвич“,оказва последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
Според преданията,през втората половина на XVIII век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението странноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево.
Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево е имало малка  схлупена църквица „Св. Георги", към която тогава е основано килийно училище.
От този период е и Часовниковата кула-символ на града,построена от майстор Вуно Марков от село Врачеш през 1866 г. на централния площад.
През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град,който става център на каза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името на султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).   
Градът бързо се разраства и унгарският пътешественик Феликс Каниц, посетил го през 1871 г., пише, че бил център на околия от 25 села, а главният му площад - "негов архитектурен център и слава".
Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва Апостола на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.
По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водили сражение с турския башибозук.
По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.
На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.
При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.
Градът е родно място на поета Стамен Панчев, написал незабравимото стихотворение "Сине мой" и загинал в Първата световна война. Тук е роден и на известния наш езиковед, славист и етнограф проф. Ст. Романски.
Сегашното му име на града-Ботевград (на поета-революционер Христо Ботев) е предложено от големия български учен проф. Асен Златаров и е официално прието на 1 декември 1934 г. Датата е избрана за празник на града.
В Ботевград има два православни храма и един манастир:
- Ботевградски манастир (Зелин) - в сегашният си вид е от 1926 г., спорд преданията е съществивал още по времето на Втората българска държава.
- Църквата “Св. Възнесение Господне” е строена от 1860 до 1864г., а зографисването ѝ приключва през 1866 г.
- Църква “Успение Богородично" - напълно завършена и осветена на 23. 06. 2007 г.
В околностите на Ботевград се намират и манастирите: Врачешки,Правешки,Скравенски и  изоставеният Новаченски манастир "Св.Преображение".