Местоположение и географска характеристика:
Кричим е град в Южна България и се намира в Област Пловдив. Градчето е център и единствено населено място в Община Кричим. Отстои на 147 км югоизточно от столицата София и на 20 км югозападно от областния център град Пловдив. Най-близкият град – Перущица е отдалечен на 8 км в източна посока.
Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в географската област “Родопска яка”. Северният ѝ край се простира в Пазарджишко-пловдивското поле, а на юг от града (разположен е в самото подножие на планината) се разгръща по-голямата част от територията ѝ, в изцяло планински терен – севернородопските възвишения. През гр. Кричим тече река Въча, която разделя планинските дялове Чернатица (на изток) и Баташка планина (на запад). Реката е оформила естествен пролом, спомогнал за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин, свързваща три области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка. На юг от града река Въча пълни язовирите Въча и Кричим, чиято вода се използва за производство на електроенергия във ВЕЦ „Кричим“ и ВЕЦ „Въча“.
Икономиката на гр. Кричим е много слабо развита. Нивото на безработица в Общината е едно от най-високите за Пловдивска област.
Населението на Кричим към 2014 г. наброява около 8 500 жители. То има разнообразен етнически  състав: българи, български турци и цигани. В градчето съжителстват мирно представителите на две религиозни общности – християни и мюсюлмани. Православният храм и джамията са разположени от двете страни на реката.

История:
Историята на Кричим започва далеч назад във времето. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (IV-VI в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Това предположение е уместно да подлежи на ревизия, имайки се предвид локализацията на античния град, намиращ се в близост до Кричим (в източна посока), който след заселването на славяните тук приема името Драговец.
Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска "прегръдките" на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича "Малко кале" и е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на десния и носи имената "Кричим", "Голямото кале" и "Иванковото кале". Крепостта "Кричим" е строена през два периода -  ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна).
Старините в община Кричим съвсем не се изчерпват с  двете крепости, градът попада и в една силно наситена с раннохристиянски паметници зона. Освен така наречената „Червена църква” - раннохристиянски комплекс с манастир близо до Перущица, църкви от този период има и в Исперихово, Стамболийски, Брестовица, отстоящи на броени километри. В тази връзка трябва да се спомене и неотдавна разкритата старохристиянска базилика в местността "Гергевец", намираща се непосредствено до гр. Кричим, на около километър по пътя за село Устина. Някои изследователи предполагат, че тук в местността "Гергевец" някога се е намирал древният град Драговец.
Гореописаните храмове, както и една интересна находка - синтронът открит при разкопките на църквата в м. "Гергевец", недвусмислено доказват, че поне в първите години от съществуването тукашното селище най-вероятно е било епископско седалище. Правдоподобно е да се мисли, че районът на Кричим е бил част от една стройна и добре функционираща църковна организация,  още от първите години на признаването на християнството в Римската империя, след Миланския едикт от 313 г.
Двете ранновизантийски крепости били възстановени и функционирали и през средновековието.
През 1198 г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
За историята на крепостта (селището) през тази епоха говори един интересен паметик - "Асеновият надпис". Намира се в околността на крепостта "Кричим", изсечен върху голяма риолитова скала и гласи: "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена. Подобен надпис има и в Асеновата крепост край Асеновград. След победата от 1230 г. цар Иван Асен II дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти издадени от името на Иван Асен II за тези манастири е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“).
По-късно, до падането Родопите под османска власт (1371-1373 г.), Кричимската крепост и принадлежащото ѝ селище, попадат ту в български, ту във византийски ръце.
В околностите на Кричим се намират три манастира, за които се предполага, че са основани в периода XII-XIV в. Това са:
- Манастир "Рождество Богородично" - намира се на левия бряг на река Въча, на около 6 км южно от самия град Кричим. Понастоящем действащ.
- Манастир "Св. Св. безсребърници Козма и Дамян” - намира се на левия бряг на р. Въча,на около 2 км от Кричим. Днес в руини.
- Манастир "Св. Архангел Михаил" - разположен на левия бряг на Въча, на около 3 км южно от Кричим. За съжаление, днес от него не са останали почти никакви видими следи и само с помощта на археологията той може да бъде локализиран.
Първите два манастира са разрушени при погрома на Арилското въстание в 1876 г., като само "Рождество Богородично " е бил въздигнат. За третият (средния) манастир не се знае почти нищо, но имайки се предвид състоянието му, то той трябва де е бил разрушен много по-рано от другите два.
След падането на България под Османска власт, Кричим се споменава за първи път в 1451 г., когато е записано като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внука му Халил Паша очертал границите на селото, която била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стар крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.

През Възраждането важна роля в просветното дело и за повдигане на българщината сред местното население, са играли двата кричимски манастира - „Св. Богородица” и „Св.Св. безсребърници Козма и Дамян”. Манастирите са и основно средище в подготовката на Априлското въстание.
В Кричимския манастир "Рождество Богородично" самият Левски създава средищен революционен комитет с председател игумена Нафталим. През 1876 година Бенковски довежда тук Волов, след което последния тръгва към Батак.
След потушаването на Априлското въстание населението на Кричим е заточено в Пловдив. Това е вероятно една от причините народностното предание да бъде прекъснато и местното население да няма дълбок жив спомен за миналите събития в региона.
През вековете народните лечители Козма и Дамян, наричани Свети Врачове и Свети Безсребърници, са тачени за покровители на Кричим. На тях е кръстена и кричимската църква "Св. Св. Козма и Дамян". Първоначално тя е била с паянтов градеж от дървен плет (1879 г.), като неин строител е бил майстор Гавраил от село Върбово. Храмът е завършен в днешния си вид през 1896 г. от майстор Манол от Широка Лъка, след което е осветен от митрополит Натанаил.
Друга културно-историческа забележителност в Кричим е намиращият се в махалата „Мараша” (на ул. „Трайко Китанчиев” №17) метох на Кричимския манастир „Св. Врач” ("Св.Св. безсребърници Козма и Дамян" ). Някога в него са се укривали апостолите на българската свобода – Левски и Бенковски. Малкото му скривалище е запазено и досега.