Местоположение и географска характеристика:
Бачково е село в Южна България. Намира се  в община Асеновград, Област Пловдив. Отстои на 175 км югоизточно от столицата София, на 27 км в същата посока от гр. Пловдив и на 8 км южно от Асеновград. В непосредствена близост до Бачково, в южния му край, се намира Бачковският манастир, който е приел името на селището.
Село Бачково е разположено в Средните Родопи, на двата бряга на Чепеларска река, на 325 м надм. вис. Скътано в долина, селището е обградено от високо издигащите се над него планински възвишения Баба и Червената стена, които са покрити с широколистни, по-малко иглолистни  гори и храстовидна растителност.  Красивата природа из околността му крие много живописни местности. Сред тях попада известната местност „Клувията“, както множеството водопади на малка рекичка (десен приток на Чепеларска река).
Населението на село Бачково към 2014 г. е около 300 жители.

За името на селото:
Произходът на името на селото се обяснява от няколко хипотези, от които по-разпространени са две. Според едната името „Бачково“ произхожда от данъка бач (пътен данък), който се е плащал през средновековието от преминаващите по долината на река Чепеларска пътници. Другото обяснение, което изглежда по-правдоподобно, е че „Бачково“ се е добило от турската дума бачия – мандра, тъй като по-рано на мястото на днешното село се намирали манастирските мандри. Потвърждение за това дава и обстоятелството, че гърците от близкия град Станимака (Асеновград) кавали на селото „Бажо“, което също означава мандра.

История:
Районът на днешното село Бачково е бил населяван от древни времена. На мястото на Бачковския манастир, далеч преди неговото основаването, е имало тракийско светилище (намирани са оброчни плочки на тракийски конник), а в близост и селище.
Изглежда, че тракийското селище е възникнало покрай път, който е съществувал още през древността (трако-елинистичната епоха) и е бил една от главните артерии, свързвали Тракийската низина с Беломорското крайбрежие през Родопите. Този друм, известен на историците като Източен трансродопски път, се е утвърдил след I в. сл. Хр., когато римляните завладяват Родопите и е просъществувал през последвалите исторически периоди, с малки изменения на трасето му, до наши дни.
По-късно, през средновековието, в близост до пътя е основано селище, чийто наследник се смята днешното Бачково. Има вероятност това да е станало в периода около основаването на Бачковския манастир от двамата братя Бакуриани, грузинци на служба във Византийската държава, в края на XI в. След възникването на обителта цялата по-нататъшна история на Бачково е тясно свързана с нея.
По време на Второто българско царство (XII-XIV в.), като принадлежащо към родопска област селище, Бачково често минава от българско към византийско управление и обратно. През този период в близост е имало крепост, обвързана с минавалия по долината път. Според местни легенди тя се е намирала в местността „Черньовица“, където по времето на цар Иван Шишман е съществувала едноименната твърдина.
След завладяването на Родопите от османлиите (1371-1373 г.) Бачково запазило значението си на крайпътно селище. Попаднало в границите на Османската империя, впоследствие то влязло във вакъфска (посветена) земя, предоставена от местния феодал (един от пълководците – покорители на планината) за богоугодни нужди - на религиозни (мюсюлмански) учреждения.
Докъм XIX в. Бачково се е намирало на североизток от сегашното село, в местността „Юртища“. Преди това на днешното му място са били разположени манастирските мандри, в които работели хора от старото село, а после монасите им отстъпили тези земи, за да се заселят долу при реката.
Живеещи между Бачковския манастир и един от най големите центрове на гърцизма в България – Станимака (дн. Асеновград), жителите на Бачково са били подложени на гърцизация почти до Освобождението (1878 г.). Българският език в местното училище е бил въведен едва през 1875 г. Поради това във фермана за учредяването на Българската екзархия (1870 г.) селото е причислено към гръцките села и града Станимака. Българското самосъзнание у бачковци не е било заглушено, но поставени в географска и икономическа зависимост от силния гръцки елемент в града, те не са могли да водят някаква явна борба с гърците. И въпреки това, в годините преди Освобождението болшинството от местното население се е обявило за българско. При всичките неблагоприятни условия в национално отношение, през всичките си векове на съществуване,  Бачково се е запазило като чисто българско родопско село, което по живот, говор и обичаи принадлежи към етнографската група на рупците.
Селската черква „Св. Атанасий“ е построена през 1848 г., като отначало богослужението в нея е извършвано на гръцки език, а след Освобождението на църковно-славянски.
Основен поминък на бачковци в миналото е било дребно земеделие (малко лозарство), дюлгерство през лятото, дърварство, надничарство в Бачковския манастир, а от началото на XX в. и бубарство. Благодарение на близостта до града, който до голяма степен е осигурявал препитание на жителите, в следосвобожденския период Бачково продължава да се разраства и дори се оформя в едно от големите села в тази част на Родопите. Населението му през 1900 г. наброява 1107 жители.
Днес местното население се препитава с работа в Асеновград, както и с обслужваща дейност, свързана с целогодишния туристически поток към Бачковския манастир. В селото има множество  хотелчета, къщи за гости и ресторанти.


Източници:
1. Шишков, Ст. Езикови бележки из с. Бачково, сп. „Родопски напредък“, 1905 г.
2. Комплексна научна родопска експедиция през 1953 г., изд. БАН, София, 1955 г.
3. В описанието са поместени снимки от интернет сайтовете: „Родопски старини“ (по National Geographic) и „Станимака - Духовно наследство“.