ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Плевен
 

Плевен е град в Централна Северна България,той е административен и стопански център на едноименните община Плевен и област Плевен.Отстои на 174 км североизточно от столицата София,на 35 км северно от Ловеч и на 55 км югозападно от Никопол.
Град Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина,в близост до десния бряг на река Вит,равноотдалечен е от река Дунав и Стара планина.Плевен е и административен център на Северозападния регион.
По брой на население Плевен се нарежда на седмо място в България и на трето в Северна България,към 2010 г. в града живеят 119 204 души.
Плевен е център на Плевенска епархия.
Плевенският край има хилядолетна и богата история.Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към 5-то хилядолетие пр.Хр.Останки от енеолитно селище са открити в плевенското село Телиш,в местността "Редутите",там са намериени разнообразни съдове и уникална култова пластика.
Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките,обитавали хилядолетия този край.Сред тях е най-голямото златно съкровище,открито по българските земи—Вълчитрънското,състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kг.
В I в. сл.Хр. тези земи стават част от Римската империя.Един от най-ранните предшесвеници на Плевен възникава на пътя от римския град Улпия Ескус(край с. Гиген) за Филипополис(дн.Пловдив),като римската пътна станция Сторгозия,а по-късно и крепост със същото име.Антична пътна станция „Сторгозия” се намира в самия център на гр. Плевен под сградата на общината.В момента няма как да се види,открита е при изкопни работи в града.Изградена е на мястото на тракийско селище.
В станцията е настанен гарнизон,сътавен от поделения от I Италийски легион,разквартируван в Нове (край днешния Свищов).По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.
Крепостта "Сторгозия" е изградена в късната античност (ІV - VІ в.) на място,където е имало селища от бронзовата и желязната епоха.
Укреплението обхваща площ от 31 дка. ,крепостните зидове са дебели 2 метра,облицовани с ломени камъни,споени с бял хоросан.В крепостта са открити редица помещения с битово и административно предназначение.в източната част е разположена огромна раннохристиянска базилика,по размери(дълга 45,20 м и широка 22,20 м) тя една от най-големите откривани из Българските земи.
Наличието на такъв храм,говори,че градът-крепост "Сторгозия",освен админастративен център,е бил и важно религиозно и културно средище.
Сторгозия просъществувала до края на VI век.Нашествието на славяните на Балканския полуостров,започнало през VI век и завършило в средата на VII век,унищожава античния град.
Днес,крепостта “Сторгозия”, намираща се в парк “Кайлъка” край Плевен,е със запазена и реставрирана крепостна стена,раннохристиянска базилика и хореум(разпределителен център за храната).
След унищожението на Сторгозия,славяните създават на нейно място селище под името Каменец.На север от него e основано и второ селище,кръстено Плевен (от плевел).По-късно двете населени места се обединяват.
По време на Втората българска държава Плевен представлява силна крепост с добре развити занаяти и търговия.Разкритите сребърни и медни гривни,обеци и пръстени от некропол край гр. Плевен подсказват за благоденствието на града в периода XII-XIV в.  
За първи път името на града се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.
Плеван оказва ожесточена съпротива на турските нашественици и затова след завземането му е разрушен,а населението-избито, прогонено, помохамеданчено.
В прделите на Османската империя градът се разраства и става важен административен и военен център.
През 1596 г. Плевен е превзет и опожарен от влашкия войвода Михаил Витяз (Храбри).
През XVII и XVIII век българското население се увеличава, взема в свои ръце търговията и занаятите,развива и културен живот.
Най-голям стопански и културен подем градът изживява през Възраждането.Именно тогава става известен на Балканския полуостров и в Анадола с пазара си за едър добитък и овце.
През 1871 г. Плевен има 3101 къщи със 17 000 население.
Към 1825 г. се открива българско светско училище,в 1840 г. - първото българско девическо училище от Анастасия Димитрова,а една година по-късно и ново мъжко училище.
От възрожденския период е църквата "Св.Николай" - изградена в днешния си вид през 1834г.,тя е най-старата и единственият паметник от Възраждането с национално значение в Плевен.На това място през XIII в. е построен малък параклис от дубровнишки търговци,които често посещавали града.В последвалите размирни времена храмът е многократно разрушаван и съграждан,за да се стигне до 1699 г.,когато плевенчани със султанско разрешение го възстановяват.
Църквата се отличава със своята архитектура и вътрешна уредба.Представлява трикорабна базилика,вкопана два метра в земята(такива са били изискванията на турската власт).Впечатление правят красивият дърворезбан на иконостас,владишкият трон и амвонът,изработени през периода 1843-1845 год.,са дело на майстор Петър и двама чираци от Тревненската школа.Иконите в храма в по-голямата си част са дело на Димитър Зограф,чиято колекция е една от най-богатите и включва 68 икони,останалите икони са рисувани от други представители на самоковската школа.
Другата възрожденска църква - "Света Параскева",е строена в периода 1870-1872 г.Великолепната  трикорабна базиликана е издигната на мястото на по-стар храм от 1850 г.,който бил със стени от "плетеница".Иконите в храма са дървени и подарени от различни занаятчийски сдружения.Църквата е посветена на архидякон Стефан,на славянските просветители Св.Св.Кирил и Методий и на преподобната майка Параскева.През своето многогдишно съществуване църквата винаги е била средище на духовна просвета и култура.От 1991 година до 1996 година към храма функционира Неделно училище.
Плевен не остава чужд и на национално-освободителното движение.На 6 май 1869 г. Левски основава тук първия таен революционен комитет.Плевенчани са участвали в четите на Филип Тотю и Христо Ботев.
В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца.Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи.На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша.Превземането на Плевен е решителен момент във войната,освобождават се значителни руски сили,които в битката при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
След Освобождението градът бързо се разраства.За това до голяма степен  допринася новопостроената жп линии София-Варна (Русе).
От следовобожденския период е третата голяма църква в Плевен - "Св.Троица".Набирането на средства за храма започва още през 1873 г.,но политически и финансови причини забавят строежа цели 20 години.През 1893 г. се учредява комитет за подготовката и строежа на храма,през 1898 г. строежът е започнат.Църквата е окончателно завършена и осветена през 1912 година от Митрополит Климент.Иконостасът и Владишкия трон са дело на майсторите Стефан и Аврам Маранговчий от с. Осой, Дебърско.Интерес педставляват и колоните,които крепят храма-от римско време са.
Днес с пълно основание,Плевен може да се определи като град на музеите.С Руско-турската война (1877-1878) се свързват почти всички исторически забележителности в града.Близо 200 са паметниците,които напомнят за битките,които са се водили по тези места.В тази група влизат: Панорама"Плевенска епопея"-една от най-големите забележителности и символ на Плевен; Мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“-построен е в памет на православните войници,загинали при Обсадата на Плевен през 1877-1878 година,останките на много от които са погребани в криптата на параклиса.Проектът на мавзолея е на архитект Пенчо Койчев,а строителството е завършено през 1907 г.;Къща-музей „Цар Освободител Александър II“-построена през 1873 г. във възрожденски стил.Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II , на когото е представен плененият турски генерал Осман паша.
Безценно богатство за Плевен е и Регионалният исторически музей.Разположен е в двуетажна сграда, построена през 1888 година за нуждите на армията, с обща площ от около 7000 m2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка.Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици-документални и веществени свидетелства за историята,материалната и духовната култура на Плевенския край и не само.
Плевен е известен и с парк "Кайлъка"-намира се на юг от града и е обявен за защитена местност,разположен е на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица.В парка се намират и развалините на крепостта "Сторгозия".
 


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"