ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Никопол
 

Никопол е град в Северна България,намира се в Област Плевен и е административен център на Община Никопол.Отстои на 55 км североизточно от Плевен, на 51 км северозападно от Свищов и на 229 км североизточно от столицата София.
Град Никопол е разположен амфитеатрално по склоновете на няколко хълма, на високия десен бряг на река Дунав, на 3 км източно от устието на р. Осъм.
Никопол е най-малкият български град на река Дунав,населението му към 2010 г. е 4 071 жители.
Макар и малък град, Никопол има богата хилядолетна история. Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха.
През дълъг период от време ( около XII-I в. пр. Хр.) тези земи са били обитавани от траките. В района на крепостта "Калето" е съществувало тракийско селище.
По време на римската колонизация тракийското селище е включено в границите на създадената в І в. сл. Хр. военно-административна област - провинция Мизия. Тогава римляните изграждат пътната станция "Секуристка" (останките ѝ са край пътя между Никопол и Черковица), античния укрепен град "Асамус" (източно от центъра на с. Черковица, на десния бряг на река Осъм) и крепостта Туриса, на отсрещния дунавски бряг.
След разделянето на римската империя през IV в., земите около днешния град влизат в пределите на Източната римска империя (Византия). През този период (IV-VII в.) тук се разраства град,известен под името Никополис (град на победите). Смята се, че е наречен така от византийския император Ираклий в чест на победата над персите през 627 г.
Късноантичният Никополис е представлявал мощен укрепен възел, състоящ се от три крепости, които се намирали на мястото на днешния Никопол, плюс крепостта "Асамус".
"Асамус" е бил един голям град-крепост, който според археолозите е обхващал площ от около 100 дка. Днес 2/3 от града са под днешното село Черковица, видим е само кастела на града („Осъмско кале”), разположен източно от центъра на селото, на десния бряг на река Осъм, на северозападния край на Никополското възвишение. Крепостните му стени са ограждали площ от около 20 дка., част от които все още са запазени на височина 1.5–2 м.
Наличието на монументална раннохристиянска базилика в "Асамус" през първата половина на VII век е засвидетелствано и от Теофилакт Симокот в разказа му за обсадата на града от стратега Петър. Именно тази църква е дала името на селото - Черковица, както и на местността - „Манастирище”.
В района на Никопол има един изключително интересен паметник - скалната църква "Св. Стефан". Датирана е от първите векове на християнството (III-IV в.),като се предполага, че е била част от манастирски комплекс.
Никополис, заедно с римо-византийската крепост "Туриса" , били разширени след VII в. от българите, като Туриса получила имената Малък Никопол и Холъвник (днес това е румънският град Турну Мъгуреле).
През средновековието, вече в пределите на българската държава, Никопол се развива значително и става най-голямото търговско дунавско пристанище на България.
Особено голям подем градът изживява през времето на Второто българско царство (XII-XIV в.). Утвърждава се като град и крепост с важно военно-стратегическо, стопанско и политическо значение. През втората половина на XIV в. Никопол получава статута на втора резиденция на Търновското царство.
Освен крепостта "Калето", друг добре запазен паметник от времето на Вторта българска държава, е църквата "Св. св. Петър и Павел", построена през XIII-XIV в., представлява един прекрасен пример на старобългарската архитектура и изкуство.
След превземането на Търново от осмалиите през 1393 г., Никопол е бил последна столица на Търновското царство. Тук цар Иван Шишман дава последния голям отпор на завоевателите. Има предположения, че българският владетел загива именно тук. През есента на 1396 г. градът е арена на бойните действия на командваната от унгарския крал Сигизмунд обединена кръстоносна армия на Европа. Разгромът на кръстоносната армия в битката при Никопол се оказва съдбоносна за историята не само на Балканите, но и на Европа.
След като бил завладян, Никопол е наречен Кючук Стамбул (Малък Цариград). В границите на Османската империя, градът запазва функциите си на голямо пристанище и важен военен, административен и търговски център на Дунав.
През първите векове на османското робство Никопол е средище на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина.
До XVIII век Никопол е най-големият град и крепост по Долен Дунав. Пътешественикът Евлия Челеби пише, че в града имало 16 чешми и две калета (крепости) - Туна и Печ кале, както и казарми за 20 000 низами (войници).
През ХVIII-XIX в., в резултат от упадъка на османската военна и политическа мощ, разложението на военно феодалната система и предприетите след това административни реформи Никопол запада и изгубва не само военно-административния си статут, но и положението си на значим търговски и обществено­политически център.
По време на Българското национално възраждане и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и обществен живот. От 1860 г. в Никопол има станция на австрийските кораби.
През 1871 г. в града е основано първото читалище, наречено "Напредък", което от 1873 г. започва да развива активна театрална дейност.
От възрожденската епоха е църквата “Успение Пресвета Богородица” - построена в 1840 г. със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841–42 г., са дело на майстори от Тревненската художествена школа.
Друга интересна забележителност от същата епоха,която впоследствие е превърната в къща-музей "Васил Левски"(1968 г.), е Смоляновата къща - типична градска българска къща от преди Освобождението. В този бивш дом на сем. Смолянови се е е укривал Васил Левски при посещението си в града на път за Румъния.   
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, откъдето преминават Дунава основните сили на руската армия,добива особено значение.Затова завземането на Никополската крепост на 16 юли 1877 г. - първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялат военна кампания, се оценява като значителен успех.
След освобождаването от османска власт Никопол остава сравнително малък "потънал в забрава град". Той е административен център на околия с 37 села, но въпреки това през първите три десетилетия градят остава с почти непроменен облик, слаба икономика, незначителен културен и обществено-политически живот.
След 20-те години на XX в. Никопол вече отговаря на представите на град с модерен и интензивен за мащабите си живот.
Многовековната история на никопол може да се проследи в Историческия музей, с неговата богата колекция от артефакти ,събрани от множеството археологически обекти в района.
 
 
 



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"