ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Ветрен
 

Изглед на град ВетренВетрен е град в Южна България и се намира в община Септември,Пазарджишка област.Градчето е в близост до автомагистрала "Тракия"(на около 12 км южно),отстои на 27 км западно от Пазарджик и на 100 км от столицата София.
Град Ветрен разположен в най-западната част на Пазарджишкото поле,на изхода на прохода Траянови врата-Паланката.От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 м)- продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 м)- продължение на Голашкия рид.
Населението на Ветрен към 2010 г. е 3 334 жители.
Ветрен има богата и многовековна история,водеща началото си далече назад във времето.В землището на града са регистрирани около 65 обекта,показващи голямото културно разнообразие,останало от обитателите на този край през през различните епохи.Районът е бил населен още през праисторическата епоха,доказателство за което дава откритото селище в местността "Тикера".
Поради стретегическото си местоположение-в близост до древния път свързващ Европа с Азия,поселищният живот тук е просъществувал и през античността.Траките оставят следите си с изградените от тях надгробни могили-"Орешкова могила" и др.След тях идват римляните,които също оставят свой отпечатък-римска крайпътна станция "Бона мансио" в м. "Асардере (Хисаря)".
Свидетелство за присъствието на византийска култура в района е откритата раннохристиянска базилика в близост до Ветрен.Наличието на такъв храм подсказва,че не дълго след официалното приемане на християнството в Римската империя,тукашното селище е имало и духовен живот.
Не са малко и средновековните паметници,към тази група спадат крепостите "Паланката" и "Кюнка".И двете първоначално са били изградени през късната натичност,като "Паланката" датира от по-рано,на нейно място се е намирала римската пътна станция "Понс Укаси"(от тук е минавал централния диагонален римски път в отсечката от Сердика за Филипопол).От нея до следващата станция към Пловдив "Бона мансио" са 6 римски мили (8.9 km).Край "Паланката" през XV в. османците построяват малко селище(паланка) за охрана на прохода,което е просъществувало до XIX в.
Оскъдни са сведенията за Ветрен от османския период,малкото което се знае за него идва от турските данъчни регистри,където се среща с имената Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик и други.
Характерно за Ветрен е ,че през османското робство се запазва като чисто българско село.Според Стефан Захариев,през 1870 г. Ветрен има 360 къщи,1 черква,1 училище с 100 ученика,с 1400 жители-българи,които са основно лозари,земеделци и скотовъдци.
Във Ветрен е роден един от първите български хайдути-Страхил войвода (около средата на XVII в.).За него се знае,че с дружината си от 200 души е участвал като съюзник на австрийците в нападението на Кюстендил през 1690 г.,а по-късно и при защитата на Ниш.Краят му не е известен.
През тъмните и размирни години на османското подтисничество част от жителите на Ветрен се изселват и се пръскат из различни краища на поробеното отечество.Във връзка с това,според една легенда,прогонени от турските безчинства няколко семеяства бягат от селото и се установяват в Пиянец(историко-географска област),в местността "Черната скала",където основават друго село Ветрен(Кюстендилско).
След Освобождението Ветрен продължава да бъде основно е свързан с лозарството.През 1946 година населението на селото наброява 6 556 жители,след което поради урбанизационните процеси,то постепенно намалява.
През 2003 година,по случай 600 години от създаването на Ветрен,селището добива статут на град.
Днес жителите на Ветрен са почти изцяло източно-правосавни християни.В центъра на градчето величествено се извисява църквата "Св. Николай".


Използвана литература:
1.Стефан Захариев. Географико - историко - статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973 г.
2.Батаклиев, Иван. Пазарджик и Пазарджишко. Историческо-географски преглед. София, 1969.
 


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"