Местоположение и географска характеристика:
Мали Върбовник е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 70 км югозападно от столицата София, на 30 км източно от Кюстендил и на 15 км западно от град Дупница, към който селото е свързано стопански и исторически. Мали Върбовник е обградено от селата: Голем Върбовник (най-близкото населено място, на 2 км северозападно), Паничарево (от север), Палатово (от изток), Каменик (от юг) и Локвата (от югозапад).
Село Мали Върбовник принадлежи на историко-географската област Разметаница. Разположено е на около 600 м надм. вис. в северното подножие на Поглед планина (дял от Конявска планина). Най-лични върхове край селото са Ямаклия (945 м) и Гола могила. Селището има сравнително купен вид, разположените една до друга махали лежат от двете страни на поток (десен приток на р. Разметаница). Планинско-равнинният релеф в селското землище с течащите в него няколко малки рекички, които пресъхват през лятото, както и наличието на варовикови скали, са способствали за образуването на интересни природни забележителности. Както и в съседното село Голем Върбовник, където се намира скалата „Момата“, така и тук има интересни скални образувания. Южно от село, вляво от пътя за Кременик, стърчат няколко скали, една от които, поради издължената си форма е наричана от местните „Чучульест камик“ или „Господов камик“. Районът изобилства от карстови извори, с чиято вода е водоснабдено селото.
Местните природни условия благоприятстват за развитието на овощарство, лозарство и зърнопроизводство. През социалистическо време в подножието на Поглед е засаден масив с череши. Днес единствената стопанска дейност в селото се упражнява от частен зърнопроизводител, който обработва голяма част от земеделската земя на Мали Върбовник и околните села.
Поради редица общоизвестни причини, понастоящем Мали Върбовник влиза в многочислената група на селата със затихващи функции. Към 2017 г. населението му наброява около 60 жители (с постоянен и настоящ адрес).

За името на селото:
Предполага се, че името на селото, както и това на съседното Голем Върбовник, произлиза от голямото изобилие на върби, които все още растат по поречието на тукашните рекички (потоци). Мали Върбовник е по-малката махала на едно по-старо общо село Върбовник, което по-късно се обособява като отделно село. И днес по-старите хора на Голем и Мали Върбовник говорят като за едно общо село - "Фръбовник" или "Фръбовниците".

История:
Наличните данни свидетелстват за поселищен живот в района на днешното село от дълбока древност. Намерено в местността "Св. Троица" (в близост до границата с големовърбовнишкото землище) каменно оръдие на труда подсказва за уседнал живот още от праисторически времена (хилядолетия преди Христа). Първите известни обитатели на тези земи са траките. Материално наследство от тяхната култура са няколкокото могили из околността: "Света Троица", при м. „“Св. Богородица“ и др. В северния край на Мали Върбовник при махалата Дупинци са разкрити следи от антично и късноантично селище (останки от зидове, долиуми /връчви/ и друга керамика). В близост до него при строителни работи е разкопан и некропол с погребения по християнски обичай (долните крайници на скелетите са ориентирани на изток). Това ще рече, че след завземането на тази част от Балканския полуостров от римляните (I в. сл. Хр.) тукашното тракийско население е покръстено, като вероятно преди това е било романизирано.
През античността в близост е минавал важният търговски и военен древноримски – т.нар "Далматински път", свързващ Драч, Скопие, Пауталия, Германея, Самоков, Филипополис и Константинопол. Вероятно за охраната на този път още през античността са били построени трите крепости в района: "Градището" при Голем Върбовник, на връх Поглед (965 м) и на хълма Гола могила. Част от крепостните стени на тези укрепления (дебели повече от метър, с каменни блокове, споени с хоросан) и сега се забелязват.
Селищният живот по тези места просъществува и през средновековието. Старият Далматински път - "Драчкио пат" продължава да функционира, а заедно с него и крепостите по неговата охрана и поддръжка, както и тукашните селища. За средновековния произход на Мали Върбовник свидетелстват множество топоними (имена на местности) от землището със старинна семантика и строеж. Някои от тях, като: „Кальето“, „Юрто“, „Мензилски пат“, „Момин брег“, Прошлячки гроб“, „Проклетията“, са свързани с предания за стари случки и събития, а имената: „Чифуцка скала“, „Чифуцки дол“ и „Турската джамия“ говорят за турци и евреи, които вероятно са пребивавали по тукашните селища, пътища и ханове, за да практикуват търговия и лихварство.
Не се изключва възможността тукашните крепости и селището, предшественик на днешното Мали Върбовник, да са пряко свързани с битуващата из цяла Разметаница легенда за "дворците на цар Аарон" и за битката между двамата братя - цар Самуил и Аарон, от която идва и самото наименование на областта - при спречкването си двете войски се "размятали" от една страна на друга и от тогава останало името "Разметаница". От тези легенди изхождат наименованията и на околните върхове Поглед, Издай глава и Нечуй глас.
До падането на България под османско робство селото влиза в пределите на Търновското царство. Освен историческите извори, в подкрепа на това становище говорят и някои местни легенди, свързани с цар Иван Шишман (съществува местност "Шишманица", където според преданията е убит последният български цар). Легендите разправят и за героичната съпротива на местното население срещу османските нашественици. Българите геройски се отбранявали в трите крепости, които след дълга обсада били превзети с хитрост и изравнени със земята, „а всичко живо що не успяло да избяга било изклано”.
Днешното село е пряк наследник на селище, образувано от оцелели и завърнали се жители на унищожени в близост стари средновековни селища. По всяка вероятност в този процес участват и част от жителите на разорените селища, намирали се в землищата на съседните села Палатово и Паничарево. Според местни предания в Мали Върбовник се заселват и преселници от по-далечни места (Западните български земи - Струмишко, Паланечко, Пиротско, Западна Македония и др.).
След установяването на османските завоеватели земята на местното население е заграбена и превърната във феодално ленно владение (спахилък), в който българите работят безплатно – ангария, в нечовешки условия и изплащат непосилни данъци. Сведения за Мали Върбовник от този период намираме в османските документи, където селото е записано с имена като Долни Върбовник и Вирбувник-и Кючук (1576 г.).
Най-ранните писмени известия за селото се съдържат в турските данъчни регистри от 1519 и 1570/73 г., където селището се среща под името Долни Върбовник и е причислено към нахия Дупица. Според по-късния регистър - Тимарския опис на Кюстендилски санджак (1570/73 г.) жителите на селото изплащали данъци на спахията „Ферхад, чауш при ромелийския мирмиран“ в размер на 9 738 акчета. По това време селото има 1 мюсюлмански чифлик, 50 християнски семейства, 40 ергени, 3 вдовици и 11 бащинии. От наличната информация се разбира, че Мали Върбовник е било едно от големите села в Разметаница (с около 300 жители), а населението му - изключително българско. Немалкия брой бащинии (11 на брой), които са били представлявани най-вероятно от войнуци – българи на служба в османската войска, говори, че селището е било с привилегирован статут, като част от неговите жители (войнуците) са имали собствена земя и са ползвали определени данъчни облекчения.
След започналото разложение на Османската империя (към края на XVIII - началото XIX в.) земите в района на днешните села Голем и Мали Върбовник стават собственост на кърджалията Сюлейман Карагалията - местен дерибей и аянин, самозван управител на Дупнишка кааза. Той действа с бандата си из Дупнишко и околните покрайнини. Прославя се с голямата си жестокост, като нанася много пакост на българското население.
По-късно, от земите на разпадналия се Карагалийския спахилък в Мали Върбовник се образуват 3 турски чифлика, като един от тях е с над 1500 дка земя. Собственици на чифлиците са богати бейове от Дупница: Хаджията, Вейсел и Заниел. За тях работят „момци“ (ратаи) от селата: Блато, Мърводол, Вуково, Пастух и др. Основната им дейност е свързана със земеделие и вародобив. Повечето от селяните из чифлиците имат и собствена земя, но това съвсем не прави живота им по-лек. Храната и парите, които получават са крайно недостатъчни за изхранване на многолюдните им семейства, и те са принудени да взимат заем от чифликчията, като така изпадат в още по-голяма зависимост. Сградите на един от чифлиците в Мали Върбовник, останали последни в Разметаница, били запазени до към 60-те години на XX в.
Въпреки че местното население бива жестоко подтискано, то успява да запази своята национална идентичност и вяра, дори и през най-тъмните векове на робството. Дълбоко застъпените християнски традиции са засвидетелствани с множество култови обекти, разположени на различни места из селското землище, така че обграждат в кръг селището. Освен селската черква "Св. Димитър", която е изградена в първата година след Освобожденито (1879 г.), вероятно на мястото на стар християнски храм, в района на Мали Върбовник са извесни следните свети места, носещи имена на отдавна разрушени църкви и оброчища:

- Оброчище „Св. Георги“ - намира се в селските гробища, вероятно на мястото на стара църква, от която и днес има запазени зидове.
- Местност „Св. Четиресе“ - при м. „Разкръскето“ (на пътя за Каменик), където е имало оброк, посветен на Св. Четирдесет мъченици.
- Света вода „Св. Богородица“ - недалеч (южно) от „Разкръскето“ и в близост до скалното образование „Господов камик“.
- Оброк „Пантелея“ (Св. Пантелеймон) - южно от селото, до вековен дъб.
- Оброк „Св. Спас“ - югозападно от селото, в черешарника. На мястото има дъбови дървета, до които е поставена антична база от колона.
- Оброчище „Св. Троица“ - намирало се e северозапaдно от селото върху едноименната могила, в близост ди границата с големовърбовнишко землище (почитало се е и от двете села).
- Оброчище „Св. Тодор“ - северно от селото, в обрасло с растителност място сред нива. На мястото има купища камъни и бази от колони, вероятно останки от древен храм.

Освобождението заварва Мали Върбовник с 44 къщи и около 230 ж. Още в първите следосвобожденски години селото е причислено административно към Големовърбовнишка селска община, като остава в това положение до 1944 г. Може да се каже, че в този период селото изживява разцвет. Започва постепенно да нараства, като населението му достига най-голяма численост през 1946 г. - 763 жители. Основният поминък на маловърбовничани продължава да бъде земеделието и отчасти скотовъдството. В селото се заселват преселници от с. Църквеник, Царевоселско (дн. гр. Делчево в Македония), с. Пастух и др.
Първото училище в Мали Върбовник е открито през 1879 г. (преди това в Голем Върбовник, което отваря врати в 1882 г.). Първоначално, през първите три години, се е помещавало в частна къща, след което е изградена специална училищната сграда, в непосредтвена близост до църквата. Първият учител е Иван Димчев, който основава училището и в Голем Върбовник. В маловърбовнишкото училище се преподава началния курс (от I до IV отделение) точно сто години. През 1979 г. школото е закрито поради постоянно намаляващия брой на децата (през учебната 1978/79 те са едва 5). Учениците са преместени в училището на Голем Върбовник, което бива закрито в 2000 г. Днес маловърбовнишкото училище представлява покъртителна гледка, оставено на произвола на съдбата, то е полуразрушено и обрасло с растителност.



Източници:
1. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Борис Митев – Из историческото минало на село Голем Върбовник и района (машинопис)
4. Еленин, Йордан. Топонимията на Дупнишко, Благоевград, 2006 г.
5. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.