Циклово е село в Западна България. Намира се в община Бобошево, Област Кюстендил. То отстои на 88 км югозападно от столицата София, на 26 км в същата посока от стария административен (околийски) център гр. Дупница и на 12 км от сегашното общинско средище гр. Бобошево. Землището на Циклово граничи със селата: Голем и Мали Върбовник (на север), Каменик и Блажиево (на североизток-изток), Висока могила (на югоизток) и Вуково (на югозапад).
Село Циклово принадлежи на историко-географската област Долно поле. Разположено е на 780 м н. вис. в малка котловина от южните склонове на Поглед планина (дял от Конявска планина). Малкото селце е обградено от всички страни с живописни хълмове, залесени с широколистни и иглолистни гори. Селото се водоснабдява от буен карстов извор, разположен в самия му център.
Днес Циклово е най-малкото село в Дупнишко и е реално заплашено да бъде заличено от Списъка на населените места в България. Населението му към 2013 г. наброява 2-ма жители.

История:

Циклово не е много старо, но по наличните данни се разбира, че районът, в който се простира днешното му землище, е бил населен от дълбока древност. Местният топоним „Асаро“ (от тур. Хисар – крепост), който е даден на конусовиден хълм на около 500 м северно от селото, предполага там да е имало крепост. Вероятно тя е принадлежала към фортификационната система, охранявала пътя по поречието на Струма, към която е влизала и „Самуиловата крепост“ (Градището), намираща се на 1,5 км югоизточно по права линия (виж с. Висока могила). В източното подножие на „Асаро“, в нива, засята днес с ечемик, се намират парчета от битова керамика, което дава основание да се приеме, че на това място е имало селище. Може би от некропол към същото селище принадлежи каменния капак от саркофаг, използван сега за корито на чешма в центъра на Циклово. Саркофагът може и да не е от точно това предполагаемо селище, но е красноречиво доказателство, че в близост със сигурност е съществувало антично такова.
Досега в района на Поглед планина не са правени почти никакви научни изследвания, поради което по-далечната история на този край е забулена в мъгла. Едно археологическо проучване би хвърлило доста светлина върху неизвестната история, както на с. Циклово, така и на околните села.
Днешното село Циклово възниква по време на османското робство около турски чифлик, който бил основан в близост до карстовия извор. Селяните били напълно чифлигари – живеели и работили из чифлика като момци (аргати). Има вероятност за Циклово да се отнася споменатото в тимарския опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. „село Чиклево“, към нахия Дупница. По това време населението му било изцяло мюсюлманско и данъкът от 6-те му чифлика бил 800 акчета. Селото влизало в тимара на спахията „Хюсеин, син на Ейне бей“.
Освобождението (1878 г.) заварва селото с 8 къщи и около 40-45 жители. С разпадане на турския чифлик земята е била откупена от селяните аргати и така се оформило малко село. След това то постепенно нараства за да стигне през 1946 г. 226 жители. Селото било групирано на няколко сравнително близки една от друга махали: Горна, Игнатовска, Баба Гюрина и Янгяловска. Най-стари родове в Циклово са: Янгяловци, Бабагюринци, Коцевси, Петревци, Тасевци и Постоловци.
Основен поминък на местното население е било животновъдството (козарство, овцевъдство) и дребното земеделие (овощарство, сеене на ръж, ечемик и др.).
Началното училище в Циклово е основано през 1926 г. по инициатива на тогавашния общински съветник от селото Никола Игнатов, който предоставил за тази цел собствената си къща. Дотогава децата се обучавали в съседното село Вуково. Пръв учител в школото е била Богдана Димчова от Дупница. През 1932 г. е построена специална училищна сграда с една класна стая и две по-малки. В строежа на училището помагали всички селяни, кой с каквото може – труд, материали, поради което било изградено много бързо (за едно лято). През първата учебна година в началното училище са обучавани 17 деца, а през 1953-1954 г. около 30 деца. То е функционирало до 1965 г., по-късно е разрушено и сега са останали само основите му.
Днес село Циклово, с отдавна напуснатите и полуразрушени къщи, се е превърнало в селище на призраците. Вече все по-рядко при бащините си огнища идват потомци на изселили се в Дупница и други градове цикловци. Последният местен жител – бай Иван Игнатов е починал през 2010 г. на 95 години. По негово съновидение и воля е направен параклисът „Св. Илия“. Сега животът в селото се поддържа от Горица Николова и нейния син. Жената е снаха тук, родом от видинското село Септемврийци, дошла в Циклово заедно със съпруга си (цикловец) след пенсионирането си в Кремиковци през 1991 г. Но след десетина  години мъжът ѝ починал и тя останала сама в селото. Сега Горица стоически се грижи за немалко стопанство от крави, гъски, кокошки, прасета и дори едно магаре. Отглежда и зеленчукова градина, която е нейна гордост. Не случайност коравата жена е известна сред околните села като „Железната“. Синът ѝ, който се занимава със земеделие, идва в селото, когато намери време. Той е засял със зърнени култури почти цялата обработваема земя на малкото планинско селце. Тези хора са истински пример на това що значи трудолюбие и борбеност. Да са живи и здрави!



Източници:
1. Иванов, Й. Северна Македония, София, 1906 г.
2. Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935 г.
3. Меджидиев, А. История на град Дупница и покрайнината му от XIV век до 1912-1963 г., изд. „Отечествен фронт“, София, 1969 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
7. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
8. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Горица Асенова Николова (р. 1941 г.)