Голема Фуча е село в Западна България. Намира се в община Бобов дол, Област Кюстендил. Отстои на 67 км югозападно от столицата София, на 34 км североизточно от областния център гр. Кюстендил и на 23 км северозападно от стария административен (околийски) център гр. Дупница. В съседство на Голема Фуча са разположени следните селища: селата Кленовик и Житуша (на север); гр. Бобов дол (на изток); с. Бабино, с. Мала Фуча и с. Коркина (на юг) и с. Углярци (на югозапад).
Село Голема Фуча принадлежи на историко-географската област Разметаница. Неколкото му махали са пръснати сред източните склонове на Колош планина (дял от Конявска планина), в югозападното подножие на първенеца на този дял - връх Колош (1314 м). По-големи селски махали са: Кръсто, Гръгова, Богдановата, Грош маала и Димовата маала. Средната надморска височина на селището е 765 м.
Селското землище заема площ от 14,963 km² и се простира изцяло върху планински терен. Голема Фуча е заобиколено от изключително красива природа. Невисоки хълмове са покрити с гъсти широколистни гори (от дъб, бук, габър и др.), а между тях тучни поляни с изобилие от разнообразни цветя и билки. От величествено извисяващия се над цялата околност връх Колош се открива просторна гледка към цялата Разметаница и околни планини, в околовръст до 100 км. Не случайно на височината е имало наблюдателен пост още от древността. Северозападно от селото, в местността „Янкьовец“, която е природно защитена територия, се среща голямо находище на див божур (самовилски божур). Там расте и рядко срещаното в България планинско цвете ведрица (Fritilaria tenella L.), както и жълто урумово лале. С името на редкия растителен вид е наречена намиращата се в близост хижа „Ведрица“, разположена сред вековна дъбова гора. Тя е построена с усилията на хора от Голема Фуча. Ежегодно при хижата се провежда местният събор, който по традиция се празнува първата събота на месец юни.
Поради особеностите на местния релеф поминъкът на местното население е бил свързан със слабо земеделие (предимно овощарство) и животновъдство – отглеждане на кози и овце. Днес селското стопанство в селото е почти замряло, с изключение на некои слаби опити по съживяването му.
Село Голема Фуча е едно от най-бързо обезлюдяващите се селища в Община бобов дол. Населението му към 2013 г. наброява около 100 жители.

За произхода на името на селото има неколко теории. От една страна той се обяснява от две местни легенди, които засягат както село Голема Фуча, така и съседното – с. Мала Фуча. Според едната някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали "Фучите". Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на егреците - големият в полите на възвишението Колош, а малкият в подножието на малофучанския балкан, до реката. Така от семейството на големия Фуча възникнало село Голема Фуча. Друга легенда разправя, че някога, през турското робство, от самоковското село Злокучане избегали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл в района на днешната Мала Фуча,  а другият под Колош и създал Голема Фуча.
Най-правдоподобното обяснение за произхода на името „Голема Фуча“ е „фуча“ да е видоизменение на диалектната дума „куча“ - къща, а „Голема“ да идва от обстоятелството, че тукашното село е било по-голямо и с повече къщи, спрямо съседното Мала Фуча (куча).

Районът в който се простира землището на днешното село Голема Фуча има богата и многовековна история. Наличните данни сочат за съществуването на поселищен живот от дълбока древност.
През античността - римско време в подножието на връх Колош е минавал един от пътищата, които свързвали Сердика (дн. София) с Македония и Бяло море. Поради стратегическото положение, в най-високата част на върха римляните изградили укрепление – стражеви пост.  На вр. Колош са намерени останки и от езическо светилище от трако-римския период. На терена, заемащ билото на възвишението са разкривани изобилни културни останки – строителна и битова керамика, монети от римската епоха и др. И днес все още се забелязват парчета от тухли и керамични съдове.
Разкритите монети от периода на царуване на византийския император Йоан ІІ Комнин (1118-1143 г.) подсказват, че крепостта съществувала и през средновековието. Този факт намира подкрепа и от местния фолклор. Според разпространена из Разметаница легенда, по време на цар Самуил на вр. Колош се е намирал важен наблюдателен пост, който функционирал в синхрон с други български крепости в района. Друга легенда, разпространена предимно в Радомирско (Мраката), обяснява, че тукашното укрепление е било част от отбранителната система на Кракра Пернишки, а негов защитник бил Колош /Колуш/, пазител на пътищата в района и син на войводата Янкула, който управлявал близката синхронична крепост „Градище“ (западно от вр. Колош и южно от с. Кленовик). На името на войводата Янкула хората нарекли местността „Янкьовец“, а с името на неговия син Колош нарекли целия този дял от Конявска планина и най-високия му връх.
Тъй като древният римски път от Сердика (Средец), който минавал по билото на Колош планина, просъщесвувал и през средновековието, може да се допусне че през този период покрай него е възникнало селище, предполагаем предшественик на днешното Голема Фуча. Големият брой на имена на местности със старинен произход потвърждават, че в землището на селото е живяло средновековно българско население. В подкрепа на това свидетелстват и намиращите се останки от средновековен поселищен живот. Такива са руините от средновековна черква и манастир в местността „Манастиро“/ „Цръквето“.
Как се казвало и до кога е съществувало тукашното селище не е известно със сигурност, но голяма е вероятността първите писмени сведения за него да разпознаем в османските данъчни документи, ако се приеме че то е селото, записаното там под името Горна Куча. В обширния тимарски опис за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. село Горна Куча е регистрирано с население от 70 християнски семейства, в които 51 ергени и отделно 5 вдовици. Селото е било включено в тимара (ленно владение) на спахията Хизир (чауш при румелийския бейлербей) и плащало данък от 17 000 акчета.  Към последния били начислени и приходите от 3 бащинѝ, което ще рече, че в селото са пребивавали войнуци – българи на служба при султана, които са ползвали определени привилегии. Вероятно същото селище се среща и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където е записано село под името Гюрне Фуче (Горна Фуча). От тези документи разбираме, че въпросното селище е било едно от големите в обширната по това време Дупнишка нахия (община).
Изглежда че съществуването на тукашното старо средновековно селище, по неизвестни причини, е било прекъснато, за да се основе по-късно сегашното село, което води началото си от XVII в. Последното становище намира подкрепа и от местни предания, според които днешното Голема Фуча е основано през османското робство, отчасти от изгонени от старите им земи българи, бежанци от Солунско и Кукушко.
Планинският терен и неплодородната земя не са привличали погледа на поробителя, няма спомен да са се заселвали тук турци. През XIX в. в Голема Фуча не е имало чифлик, земята е била притежание на селяните. Наличието на местност с име „Жижницата“ и намиращите се там следи от дървени въглища, подсказват за едно от препитанията на местните хора.
Множеството имена на местности, свързани с християнски обекти, свидетелстват за стародавните и дълбоко застъпени християнски традиции в местното население. Те са жив пример за отколешната религиозна принадлежност на тукашните хора. Християнските топоними в землището на с. Голема Фуча са следните:

1. „Манастиро“ - „Цръквето“ - мястото на отдавна разрушен средновековен манастир.
2. „Светата вода“ - извор с лековита вода, намираща с недалеч от „Манастиро“.
3. „Калугерска кория“ – дъбова гора около „Манастиро“.
4. „Клепалото“ - горист хълм на около 4 км северозападно то селото, откъдето се „слушало клепалото на манастиро“, т. е. най-далечната част на селското землище.
5. „Кръсто“ - една от селските „маали“, в която някога имало оброчище с кръст.
6. „Дабо“ - вековен дъб с оброчище и оброчен кръст, посветен на Св. Спас.
 
Селската черква „Св. Богородица“ е строена след Освобождението в 1884 г. Преди това големофучанци са се черкували в малофучанската черква „Св. Николай“, която е от 1870 г.
В архитектурно отношение църквата в с. Голема Фуча се отличава от храмовете строени през османския период. Тя е по-висока, с масивен каменен градеж и вътрешността е се осветява от по-големи прозирци (от север и юг), а не с тесни амбразурни прозорчета, наподобаващи бийници. Към черквата има камбанария, която е отделена североизточно от църковната сграда.

Освобождението (1878 г.) заварва с. Голема Фуча  с около 250 жители. В първите след освобожденски години, от 1883 г.  селото е включено административно към Бабинска селска община, Дупнишка околия, а от 1887 г. то е неизменна част от Бобовдолска селска община.
През този период селището се развива и разраства динамично, в резултат на което населението му към 1946 г. брояло 974 жители.
Училище в с. Голема Фуча е имало още преди Освобождението, като се е помещавало в частни къщи. Първият известен учител е Георги Зарев от с. Жедна, Радомирско, който бил слабограмотен. Първата училищна сграда в селото е построена в 1886 г. и първоначално се е състояла само от една класна стая. След това, поради увеличаване броя на учениците (през 1950 г. учащите били общо 182), учебните занятия са провеждани и в частни класни стаи. Новото основно училище „Христо Ботев“ е построено през 1956-57 г., за което изключителна заслуга има учителят Иван Станков Попов (р. 1929 г. в с. Дяково). Той превърнал училището в „истински храм на просветата и културата в с. Голема Фуча“. Големофучанското училище затваря врати през 1979 г., когато малкото му ученици са пренасочени към основното училище в съседното с. Бабино.

Днес Голема Фуча е село с прогресивно затихващи функции. Населението му, състоящо се предимно от стари хора, вече е по-малобройно дори и от това на съседното с. Мала Фуча, с което някога било немислимо да се правят сравнения.
Изобилните природни дадености и множеството културно-исторически паметници, които понастоящем никак не се използват, са идеални предпоставки за развитие в района на селото на екологично земеделие и туризъм.

Източници:
1. Меджидиев, A. Дупница до Освобождението, Дупница, 1935 г.
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, т.V/1, Скопје, 1983 г.
3. Георгиев, Никола. Мала Фуча, изд. „АИС“, Дупница, 1999 г.
4. Еленин, Й. Топонимията на Дупнишко, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2006 г.
5. Хаджийски, Ст. И. Просветното дело в Дупнишка околия през XX в., Дупница, 2009 г.
6. В описанието е използвана информация предоставена от местния осведомител Емил Герасимов Лазов (р. 1959 г.)