ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Свищов
 

Свищов е град в Централна Северна България,намира се област Велико Търново е административен център на Община Свищов. Отстои на 235 км североизточно от София, на 92 км северозападно от Велико Търново, на 51 км югоизточно от Никопол и на 86 км югозападно от Русе.
Град Свищов е разположен на висока тераса на десния бряг на Дунав, там където голямата река достига най-южната си точка.
На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот.
Населението на Свищов към 2010 г. е 35 622 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.
Свищов,както и много други градове в България,има хилядолетна история.Сочен е за наследник на римския, а по-късно и ранновизантийски кастел Нове.
Нове е изграден през 45 г. сл. Хр. от Осми Августов легион. 25 години по-късно тук идва Първи Италийски легион и остава до края на Античността.
През този период,когато римляните владеят териториите, които представляват съвременна България, те изграждат по десния бряг на реката множество крепости и наблюдателни кули,където са разквартирувани различни по брой и по вид армии. Успоредно на долното течение на реката е изграден "Дунавският път", който имал за цел да улесни придвижването на войниците и контрола върху завладените територии. На този път е бил изграден римският военен лагер Нове. Заедно със Сексагинта Приста (дн. Русе), Дуросторум (Силистра), Рациария(с.Арчар), оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав, т.н. Дунавски Лимес,спиращ нашествията към земите на днешна България.
В края на III век площта на лагера се увеличава с 10 ха в източната част.Постепенно Нове се превръща в град със смесено военно и цивилно население.Архитектурата му се променя,появят се много нови сгради: жилища, работилници и църкви и т.нат.
След хунските нашествия на Балканския полуостров през втората четвърт на V в. Нове е унищожен.
По време на готските нашествия на Балканския полуостров,техния вожд - Теодорик Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват тук през 483 г. сл. Хр., след което остават по тези земи за известно време. В 488 г. от Нове започва знаменития поход на Теодорих към Рим,завършил с падането на Западната римска империя под управлението на остготския владетел.
През V-VI век сл. Хр., вече в границите на Византийската империя, Нове е възстановен и се превръща в епископски център, за което свидетелстват останките на откритата Голяма базилика (една от най-големите елинистични базилики от римски тип България), както и три по-малки.
След аварските нашествия и заселването на славяните по тези земи в края на VI в. началото на VII в. Нове е окончателно унищожен.
През средновековието и по-точно през времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), за мястото където е днешният град,се споменава за съществуването на крепост под името "Зибестова", която е била областен център. В тези векове селището се среща и с названиетоа "Стъклен", а в картата на Фра Мауро от 1459 г. е отбелязано с името Систово, което е транскрипция на днешното име. Има предположение, че името на града идва от старобългарското Свѣщний, тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.
Напомнящ за средновековния живот на Свищов, е запазеният и до днес паметник - крепостта "Калето". Укреплението разположено в централната част на града, в средата на най-големия градски парк. От средновековната крепост са разкрити сегменти от някога опасващата целият хълм крепостна стена и външна кула. Градежът е характерен за времето след IV в. В крепостта са намерени древни находки и монети от латинската епоха до късното средновековие,което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.След завладяването на Свищовската крепост от турците, в нея е бил настанен постоянен гарнизон.
В "Калето" се намират и останките на църквата "Св. Георги", датирана от IХ – Х в.
В първите векове на османското робство до крепостта е имало  и малко селище, като жителите му имали задължението нощно време да осветяват с огньове пътя на лодки и гемии. Постепенно около това малко поселище се оформя и бъдещият град Свищов.
За този ранен етап за историята на Свищов от османския период, говори запазената и до днес църква "Св. Димитър" в западното подножие на "Калето", датирана от ХIV – ХV в., старинният храм е действащ и сега.
През ХVІІІ и особено през ХІХ век, Свищов достига завидно стопанско и културно развитие, обособява се като първостепенен търговски град на Османската империя. Въпреки пълното му опустошение по време на Руско-турската война от 1810 г. В 1865 г., Свищов е описан като “най-търговското място” от нашите градове  ( д-р Иван Богоров,1865 г.). В периода 1850-1860 г. в Свищовското пристанище има около 150 дунавски гемии с водоизместимост 120 000 тона, част от които са притежание на свищовски търговци.
Известният пътешественик от XIX век Феликс Каниц пише: “Отдавна Свищов има реноме на европейски град с европейски пазар”.
Материалното благосъстояние на града се отразява и на културния му живот.Свищов от тази епоха,а и не само,е гнездо на родолюбиви българи, огнище на дарителски традиции в полза на народния възход.
Тук Христаки Павлович открива ново словенобългарско училище и девическо училище през 1841 г. През 1856 г. в Свищов е открито едно от първите в България читалища - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, с музей към него.   
Възраждането е и периодът на усилено църковно строителство, тогава са изградени:
- Храм „Св. Пророк Илия” - изграден и открит официално в 1835 г.,на мястото на изгорелия до основи стар храм през 1810 г. От Освободителната война (1877-78 г.) до 1915 г. църквата се е ползвала за склад на санитарни и военни материали. Тази нейна употреба и земетресенията, сполетели района,са оказали своето влияние върху цялостта на сградата. Църквата не функционира от 1957 г. През 2008 г. по проект на Програма "Красива България" е приключил първият етап от реставрациятаѝ. Днес се провежда кампания по възстановяването: в лева - BG 43 CECB 9790 1073 2077 00 CECBBGSF; в евро – BG 25 CECB 9790 1473 2077 00 CECBGSF.   
- Храм "Свето Преображение Господне" - построена през 1836 г. върху основите на стария храм "Св. Никола",църквата е най-старата в Свищов.Тук запява първият български певчески хор в 1868 г.Паметник на културата,за такива са обявени и иконостаса,архиерейският трон,амвона и балдахина.Днес този старинен храм се намира в окаяно състояние,открита е сметка за набиране средства за възстановяването му:Банка ОББ-клон Свищов: UBBS BGSF BG92UBBS80021005997630.
- Храм “Св. Троица” - съграден в 1867 г., е един от най-интересните архитектурни паметници в Свищов. Дело е на големия български възрожденски строител уста Кольо Фичето. Иконите са рисувани от свищовлията Николай Павлович. Храмът е пострадал много при земетресението от 1977 г. но през 1992 г. е завършена реставрацията му.
- Католически храм „Св. Св. Кирил и Методий” - строителството му е завършено в 1872г., построен по инициатива на Ангел Балабанов - богат българин,живеещ в Румъния. Църквата е служила за не малката католическа общност в Свищов. Правят впечатление използваните европейски композиционни принципи и форми в архитектурата на храма. Интериорът е изписан скоро след построяването на църквата от Нестор Траянов, сътрудник на Генчо Кънев от Галичник. Иконостасът е работа на Андон Станишев и датира от 1881 г. Независимо, че подобна конструкция на купола се прави за първи път през тази епоха, църквата е така добре изпълнена и обмислена конструктивно, че дори тежкото земетресение от 70-те години на XX век не е нанесло никакви поражения на сградата. Въпреки това, по нареждане на тогавашния институт по паметници на културата, куполът е съборен и построен отново с отклонения от оригинала. За възстановяването ѝ е разкрита специална  дарителска сметка – ЦКБ АД Клон Свищов (CECBBGSF) IBAN: BG59 CECB 9790 1099 8149 00.
Освен гореописаните храмове и някои други по-късно изградени, в Свищов се намират и манастирите:
- Свищовски манастир "Св.Св. Петър и Павел" - манастирската църква e строена през 1644 г.(според надписа във вътрешността ѝ).Обителта е била средище за свищовци в борбата им за независима българска църква.
- Свищовски манастир "Покров Богородичен" - строен е по време на османското робство, но скоро след това бил разрушен. В днешния си вид е от края на миналия век.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война.Оттук започва пътят към свободата на България.Свищов е първият освободен български град.
След Освобождението градът губи първостепенното си значение, но остава важен икономически и културен център. Постепенно градът възвръща част от своите функции благодарение на ж.п. линията Левски - Свищов (1909 г.), както и развитието на водния и и шосеен транспорт.
Свищив е родното място на големия български писател Алеко Константинов. Тук са родени и Драган Цанков, Григор Начевич, Николай Павлович, Димитър Ценов, Александър Божинов, Цветан Радославов (авторът на песента, послужила за основа на българския национален химн “Мила Родино”) и много други велики синове на Майка България.
От 1936 г. Свищов е академичен град с откриването на Висшия финансово-икономически институт “Димитър Ценов”, който носи името на най-големия си дарител - български предприемач, роден в същия град.
Миналото на Свищов е представено с добре организираните и богати експозиции на Историческия музей.
 



Свищовски манастир "Покров Богородичен"

Свищовският манастир “Покров Богородичен” се намира на 3 км югоизточно от центъра на гр. Свищов. Разположен е сред живописна местност в недълбок дол. Няма запазени сведения за времето...
» виж детайли

Свищовски манастир "Св. апостоли Петър и Павел"

Свищовският манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" се намира в центъра на град Свищов на ул. Генерал Драгомиров 1. Няма сведения за първоначалното възникване на манастира и за негова...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"